Любимци на съдбата (Част III: Изменници)

Мога да победя Серторий. Ако не успея да доведа нещата докрай, поне ще съм спокоен, че съм помогнал за неговото изтощаване, че съм бил водната струя, която е изтъркала камъка и е позволила на малкото дете да го строши с детското си чукче. Колегата ми Пий разсъждава по същия начин. Но няма да успея да победя Серторий окончателно, ако не ми се пратят войници, конница И ПАРИ. Войниците ми не са получили нищо за година и половина, а аз имам да плащам дори на умрелите. Донесох със себе си личните си средства, но и тях изхарчих, за да купувам храна.

Не се извинявам за претърпените загуби. Те бяха следствие от погрешни сметки, които се дължат до голяма степен на погрешната информация, която получих в Рим. Така например, че шест легиона пехота и хиляда и петстотин души конница ще са достатъчни да се справя със Серторий. Трябваше да ми дадете десет легиона и три хиляди души конница. Така щях да го победя още в първата година от командването си, Рим щеше да си спести и живота на войниците и разходите. Трябва добре да помислите над това…

И още нещо, над което се налага да поразсъждавате. Ако не успея да се закрепя в Испания, ако моят колега Пий се окаже заклещен в своята провинция и не може да ми помогне, какво си мислите, че ще се случи? Ще се прибера в Италия. И ще довлача като опашка на унищожителна комета Квинт Серторий с цялата му армия. А сега седнете и мислете, защото изход няма. И ми пратете няколко легиона, конница и ПАРИ.

Между другото, Рим ми дължи и държавен кон.“