Речният бог (Книга първа)
- Автор: Смит Уилбур
- Серия: Древния Египет #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Ракъджиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Речният бог (Книга първа)». Краткое содержание книги:
— Баща ми никога няма да позволи представлението да се изиграе.
— Няма друга възможност, освен ако не иска да провали целия ми труд и което е по-важно — да разочарова фараона, а това той никога не би направил.
— Но той ще отпрати Танус и ще намери друг актьор за ролята на Хор.
— Няма време за репетиции с друг актьор. Ролята на Хор ще се играе от Танус и от никой друг. Все ще успея да го обясня на господаря Интеф. Ще я наредим някак двамата с Танус да имате време един за друг.
Тя преглътна сълзите си и ме погледна, изпълнена с доверие в думите ми.
— О, Таита, знам, че ще се справиш все някак. Винаги успяваш… — внезапно млъкна и лицето й смени изражението си. Ръцете й бяха напипали белезите от камшика върху гърба ми и сега внимателно ги изследваха.
— Съжалявам, господарке. Опитах се да поговоря с господаря за предложението на Танус, както ти бях обещал, и това са последиците от глупостта ми.
Тя застана зад мен, повдигна ленената туника, която си бях навлякъл нарочно, за да прикрия раните, и ахна:
— Това е работа на Расфер. О, бедни Таита, защо не ми каза, че ще стане така, защо не ми каза преди това, че баща ми е толкова зле настроен срещу мен и Танус?
Едва се сдържах да не ахна пред тази нагла забележка — след като толкова се бях мъчил да ги предупредя, а в замяна получих само обвинения в нелоялност. Все пак успях да се въздържа, колкото и да ме болеше нараненият гръб.
Ако не друго, то поне за миг господарката ми забрави своите терзания и се захвана да облекчава моите плътски страдания, които в крайна сметка не бяха нищо особено. Нареди ми да седна върху леглото й и да сваля туниката си, за да се погрижи за мен. Любовта и съчувствието, с които ме обгърна, имаха по-голямо въздействие от познанията й по медицина. Но това занимание я отвлече от черните й мисли и скоро тя като че ли забрави в какво дълбоко отчаяние беше изпаднала. Възвърна обичайната си бъбривост и започна да крои планове как да попречи на бащиния си гняв и да се събере с Танус.
Някои от тези планове все пак сочеха, че не е лишена от здрав разум, но другите, които се отнасяха за по-далечно бъдеще, по-скоро издаваха младежката й наивност, както и липсата на всякакъв опит и познания върху света наоколо.
— Толкова добре ще си изиграя ролята на Изида в представлението — заяви тя по едно време, — че ще се харесам на фараона и той ще ми предложи да си поискам нещо от него, каквото и да е. Тогава аз ще го помоля да ми позволи да се омъжа за Танус, а той ще каже — тук тя имитира надутия му тон, и то толкова успешно, че не можах да не се усмихна, — ще каже: „Обявявам Танус, господаря Хараб, син на Пианки, и господарката Лострис, дъщеря на Интеф, за законни мъж и жена, както също и произвеждам Танус в чина Велик лъв на Египет, поверявайки му цялата си войска. А също така нареждам, щото всички някогашни владения на баща му, благородния Пианки, господаря Хараб, да му бъдат възстановени.“
Тук тя изостави операциите, които извършваше върху гърба ми, и обви ръце около врата ми.
— Би могло да стане, нали, скъпи Таита? Моля те, кажи, че може и да стане.
— Няма мъж на света, който да устои на чара ти, господарке — усмихнах се на глупостите й. — Дори и великият фараон.
Пепел ми на устата! Само ако знаех колко съм близо до истината, когато изговарях тези думи…
Лицето й отново беше засияло от надежда. Това беше достатъчна награда за мен и аз си нахлузих обратно туниката, за да престане тя с ентусиазираните си грижи за гърба ми.
— Но сега, господарке, ако наистина искаш да бъдеш една красива и неотразима Изида, трябва да си починеш.
Бях донесъл със себе си биле от праха на едно сънотворно цвете, наречено червен шепен. Семената на това безценно растение са били донесени в Египет от търговските кервани, идващи от някаква планинска земя, далеч на изток. Сега отглеждах червените цветя в градината си и когато цветчетата им опадваха, пробивах със златна тризъба вилица черупките със семето. През дупките потичаше гъсто бяло мляко, което събирах, изсушавах и приготвях във формата на прашец според формулата, която сам бях открил. Прашецът можеше да приспи човек, да предизвика странни сънища или да облекчи физическа болка.
— Остани при мен за малко, Таита — прошепна тя, след като се настани удобно в леглото си, свита на кълбо като котка. — Гушни ме, както ме приспиваше навремето — когато бях малко дете.