Пазителите на Завета
- Автор: Егеланд Том
- Серия: Bjorn Belto #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зорница Савчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пазителите на Завета». Краткое содержание книги:
Когато ме вижда, той спира, озъбва се в усмивка и възкликва:
— Бьорн! Проблем с някоя дама?
Нашата специалност е иронията и сме развили свой собствен език, на който дори най-жестоката обида е добросърдечна. Терйе знае чудесно, че нито един от двама ни не се бе приближавал до жена от години.
Прекарвам нощта при него. Той е развълнуван при мисълта, че укрива човек, преследван от мистериозни главорези.
Предполагам, че не ми вярва или по-скоро мисли, че си въобразявам. Но това е добре. Както за него, така и за мен.
6.
Винаги са ме привличали вещиците, още откакто бях момче.
Странно привличане, няма спор. Моите желания и копнежи рядко следваха добре отъпканата пътека на разума. Отначало, когато бях много малък, вещиците ме плашеха до смърт. Носеха черни пелерини и имаха дълги носове и космати брадавици. Бъркаха зловонни отвари в огромни казани и летяха на метли, кискащи се зловещо. Когато пораснах и хормоните ми предпазливо разчупиха черупките си и излязоха на светло, аз интуитивно разбрах, че изпитвам някаква еротична слабост към вещиците; слабост, която караше коленете ми да треперят, а сърцето ми да препуска.
Но бях все така ужасен от тях.
Точно затова сега стоя неподвижен като статуя на изтривалката на Аделхейд Гейерстам и се опитвам да си поема дъх.
— Бьорн Белтьо? — пита ме тя и накланя главата си на една страна.
— Аделхейд?
— Влез, влез!
Аделхейд Гейерстам изглежда така, както в моите представи изглежда една истинска вещица-уикан. Тя е очарователна по един сенсуален, но в същото време ненатрапващ се начин. Устните й са тънки и влажни, очите леденосини и изпълнени с неизречени обещания.
Тя живее в Лилехамер, в една голяма, стара, просторна дървена къща, покрита с люспеща се бяла боя и с градина, пълна със забравени ябълкови дървета, буренясали храсти френско грозде и купчини тор, обрасли с трева и плевели.
Аделхейд ме въвежда в антрето на къщата си и аз окачам палтото си на гвоздей. Пита ме за пътуването с влака. Облечена е в рокля на цветя, която почти скрива очертанията на тялото й. Носи се по коридора пред мен като призрак, след това рязко завива наляво и влиза в огромна стая, пълна с тъпани, висящи кожи от зебра, дървени маски, копия, глави на антилопи и плетени капани за сънища, украсени с пера от щраус и лъвски нокти.
Предлага ми билков чай в голяма, керамична чаша.
— Толкова се радвам, че дойдохте. Крайно време беше! Официалната наука никога не е разбирала или уважавала свещената геометрия! Вие трябва да сте първият професор, който някога е идвал да ме види.
Вместо да посоча, че не съм професор, а само скромен доцент и не представлявам никого другиго, освен себе си, аз отпивам от билковия си чай, който има вкус на задушена трева и развален компот.
Аделхейд е написала четири относително скандални книги за историята на свещената геометрия и нейното влияние върху разположението на скандинавски манастири, църкви, гробища и замъци.
— Има примери за свещена геометрия из цяла Норвегия. Но много учени смятат, че тази наука е основана единствено на суеверия.
Гласът й е топъл. Когато поставя ръката си върху моята, гривната й от мъниста и бижутата й дрънчат. Неочакваният допир до кожата й ми въздейства.
Тя продължава с лекцията си, преди да успея да вмъкна въпрос.
— По крайбрежието на Норвегия, от Рогаланд до Нордфиорд, има шестдесет каменни кръста, които свидетелстват за влиянието на келтите и за християнизацията на Норвегия в периода от раждането на Христа до хиляда години след това. Свети Олав несъмнено е реализирал ползите от влиянието на келтите. Наистина ли вярвате, че каменните кръстове, някои от които са високи три, дори четири метра, са позиционирани произволно?
— Всъщност никога не съм се замислял по този въпрос.
— Нима е съвпадение това, че ако начертаеш линия от абатство „Утстейн“, което се намира близо до Ставангер, до Тьонсберг, а след това от Тьонсберг нагоре до Трондхайм, линиите ще се срещнат под ъгъл от деветдесет градуса?
— А.
— А дали е съвпадение това, че цистерцианския монашески орден е построил абатство „Лис“ през 1146 г., абатство „Света Мария“ на Ховедьоя във фиорда Осло през 1147 г., „Мункеби“ в Трондхайм през 1180 г. и „Таутра“ на фиорда Трондхайм през 1207 г.?
— Едва ли.
— А съвпадение ли е това, че разстоянието от Августинското абатство в Утстейн до Осло е същото, каквото е разстоянието от абатство „Лис“ до Осло? Съвпадение ли е това, че разстоянието от абатство „Халсньой“, построено от августинците през 1163 г., до крепостта Тьонсберг е точно двеста седемдесет и пет километра, а същото разстояние разделя Тьонсберг от Утстейн?