Горещо хлапе

— Как си се хванала с този боклук? Изглеждаш ми момиче от добро семейство, имаш си хубава чантичка… Какво не ти е наред? Божичко, сигурна съм, че можеш да намериш нещо по-добро от този тип.

— Знаеш ли кой ми е добър приятел? — попита Лули. — Чарли Флойд, ако се сещаш. Ожени се за братовчедка ми Руби. — Жената поклати глава, а Лули прибави: — Красавеца Флойд? — И й се прииска да си прехапе езика.

Сега жената вече се усмихна, показвайки чернилката между зъбите, които й бяха останали.

— Веднъж идва тук. Направих му закуска и ми плати два долара за нея. Чувала ли си някога такова нещо? Взимам по двайсет и пет цента за две яйца, четири ивици бекон, препечена филийка и колкото си искаш кафе, а той ми даде два долара.

Прибраха четиринайсетте долара от касата и още петдесет и седем от кухнята. Докато се отдалечаваха, Джо Янг заговори за отиването в Мъскоугий и как нещо му подсказало да оберат точно тази бензиностанция. Как изобщо си плащали сметките с двете големи бензиностанции от двете им страни, отдалечени само на по няколко пресечки? Така че решил да вземе със себе си и бутилката, за да види какво ще му донесе.

— Чу ли я какво каза? „Дяволите да те вземат“, но ме нарече „мистър“.

— Чарли също е закусвал там веднъж — вметна Лули. — Платил й два долара.

— Само се е докарвал — рече Джо Янг.

В крайна сметка реши да отседнат в Мъскоугий, вместо да пресичат река Арканзас и да се насочат на юг.

— Да, днес сигурно сме взели поне петдесет мили — съгласи се Лули.

Той й отговори да не му се прави на умна.

— Ще те оставя в мотела и ще потърся някое от момчетата. За да видя дали Чок не се е мяркал наоколо.

Тя не му повярва, но какъв беше смисълът да спорят?

Слънцето почти беше залязло.

Мъжът, който бе почукал на вратата — виждаше го през остъклената част, — бе висок и слаб, с тъмен костюм, доста млад и издокаран, с панамена шапка. Лули подозираше, че е от полицията, но след като вече беше излязла на вратата, не виждаше причина да не му отвори.

Той каза:

— Мис. — Докосна периферията на панамената си шапка и й показа значката си — звезда в окръжност, вградена в портфейла, който той отвори пред нея. — Заместник щатски шериф Карл Уебстър. Нещо против да се представите?

— Казвам се Лули Браун — отговори тя.

Той се усмихна, показа хубавите си зъби, и каза:

— Вие сте братовчедката на жената на Красавеца Флойд, Руби, нали?

Беше толкова изненадана, все едно й бяха хвърлили кофа ледена вода в лицето.

— Откъде знаете?

— Разговаряхме с всички, които го познават. Спомняте ли си последния път, когато сте го виждали?

— На сватбата им, преди осем години.

— Толкова отдавна? Ами онзи ден в Салисоу?

— Не успях да го видя. Само че вижте, той и Руби са разведени.