Брегът на скелетите
- Автор: Касслер Клайв, Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Брегът на скелетите». Краткое содержание книги:
— Не познавам това място.
Объркана, Слоун постави пръста си на Уолвис Бей и произнесе наименованието на глас. След това го плъзна на юг и каза:
— Ето го Сандуич Бей. — После почука с пръст в горния край на картата. — А ето това е Кейп Крос.
— Не разбирам. Кейп Крос е тук — Хайнрик посочи решително на север. — Не може да бъде тук — и той докосна мястото на картата.
Слоун изведнъж осъзна, че макар да беше прекарал целия си живот в океана, Папа Хайнрик никога не беше виждал карта. Тя изстена наум.
През следващите два часа Слоун разговори стария рибар за местата, където беше губил мрежи или въжета му се бяха заплитали и късали. Тъй като пустинята продължаваше стотици километри навътре под водата, нещата, които късаха мрежите или въжетата, бяха или стърчащи скали, или останки от кораб. Папа Хайнрик й разказа, че на два дни плаване североизточно от Сандуич Бей има такова място, но на пет дни в югозападна посока има друго. Всяко от местата, които той й описа, отговаряше на тези, които беше означила на картата след разговорите си с рибарите и капитаните на екскурзионни лодки в Уолвис.
Но имаше и едно, трето място, което само той спомена. По преценка на Слоун то се намираше на около стотина километра навътре в океана, на голямо разстояние от всички останали. Всъщност нито един от другите капитани не беше споменавал за риболов в този район. Папа Хайнрик й каза, че там има много малко неща, които да привличат подводните обитатели. Той самият бил попаднал там само защото необичаен вятър го отклонил от курса.
Слоун отбеляза с кръгче мястото на картата и забеляза, че дълбочината там е над четиридесет и пет метра. Дълбочината беше на границата на нейните леководолазни възможности, но все пак бе преодолима. Обаче беше прекалено дълбоко, за да се очертаят и в най-чистите води контурите на кораб върху пясъчното дъно. Дори и от хеликоптера, който смятаха да наемат, за да проучат другите места.
— Не трябва да ходиш там — предупреди Папа Хайнрик, когато забеляза унесения поглед на Слоун.
Думите му отново провлякоха нейното внимание.
— А защо не?
— Водата гъмжи от огромни метални змии. Предполагам, че това е лоша магия.
— Метални змии? — присмя се Тони.
Старецът скочи на крака с яростно лице.
— Съмняваш се в Папа Хайнрик? — избоботи той и заля Риардън с пръски слюнка. — Там има десетки змии, дълги по тридесет и повече метра. Те се въртят и блъскат във водата. Една едва не потопи лодката ми, за да ме изяде. Успях да избягам от злата й уста, защото съм най-великият моряк, който някога е живял. От страх ти ще се напикаеш и ще умреш, плачейки като дете. — Той погледна отново към Слоун, а искрицата лудост в погледа му сега гореше. — Папа Хайнрик те предупреди. Отидеш ли там, със сигурност ще бъдеш изядена жива. А сега ме оставете на мира. — Той клекна отново пред малкия си пушещ огън, като се поклащаше на пети и мърмореше на език, който Слоун не знаеше.
Благодари му за помощта, но той не й обърна внимание. После Слоун и Тони се върнаха при надуваемия сал и бавно загребаха далеч от усамотения лагер на Папа Хайнрик. Когато излязоха от тайния проход сред тръстиките, Тони въздъхна дълбоко.
— Този човек е напълно изперкал. Метални змии? Хайде де!
— На земята и небето има повече неща, Хорацио, отколкото си сънувал в твоите философии. Или нещо подобно.
— Какво значи това?
— Цитат от „Хамлет“, който иска да каже, че светът е много по-странен, отколкото можем да си представим.
— Нали не му вярваш?
— За гигантските метални змии? Не, но явно е видял нещо, което го е уплашило.
— Обзалагам се, че е било изплаваща подводница. Южноафриканският военноморски флот сигурно патрулира из тези води.
— Възможно е — съгласи се Слоун. — А ние си имаме достатъчно работа, за да търсим морски змии или подводници. Днес следобед ще се срещнем с Лука и ще измислим как да действаме.
Когато слънцето започна да изгрява, те вече бяха в стаите си в елегантния „Свакопмунд“. Слоун взе дълъг душ, за да отмие от кожата си пясъка и лепнещото усещане за сол. Трябваше да избръсне краката си, но отложи неприятното задължение и остана под горещата вода, която отпускаш стегнатите мускули на раменете и гърба й.
Избърса се и се мушна гола под завивките. В сънищата й чудовищни змии се биеха една с друга в открития океан.