Ускорение
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоянка Илчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ускорение». Краткое содержание книги:
Вероятно бяха изминали десет секунди, откакто стъклото бе разбито и онзи неумолимо теглеше през прозореца главата на Били. Болката бързо се беше усилила, така че корените на косата му сякаш стигаха до кожата на лицето му, което също започна да боли, като опърлено от огън. После болката обхвана раменете и ръцете му, защото заедно с изтръгването на упоритите корени сякаш изтичаше и силата на тези мускули. Тилът му усети хладината на ръба на прозореца. Назъбените останки от стъклото дращеха кожата му. Убиецът започна да извива главата му назад. Колко бързо можеше да му пререже гърлото, колко лесно щеше да му счупи гръбнака.
Били пусна кормилото и затърси зад гърба си дръжката на вратата. Ако успееше да отвори вратата и да я блъсне силно, можеше да извади убиеца от равновесие и да го събори на земята. Тогава той или щеше да изпусне кичура от косата му, или най-сетне да го изскубне. За да стигне бравата, Били трябваше да извие ръката зад гърба си така силно, да прегъне китката си под такъв жесток ъгъл, че щеше да му е невъзможно да издърпа лостовия механизъм.
Сякаш усетил намерението на жертвата си, психопатът се облегна с цялата си тежест на вратата. Главата на Били беше почти изцяло вън от колата и над себе си видя надвесено лице. Лице без черти. Закачулен призрак.
Били премигна, за да избистри погледа си. Не беше качулка, а черна скиорска маска. Дори на оскъдната светлина Били успя да види трескавия поглед, който сякаш хвърляше искри през дупките за очите.
По долната половина на лицето, от носа надолу, го напръскаха с някаква течност. Студена, лютива и в същото време сладка, тя вонеше на лекарство. Шокът го накара да поеме шумно въздух. Опита се да не вдишва, но беше късно. Ноздрите му пламнаха, устата му се напълни със слюнка. Лицето с маската се наклони към него подобно на мрачна луна с кратерни очи.
Глава 16
Ефектът от опиата преминаваше. Подобно на въже, което се намотаваше около ролка, болката издърпа Били от безсъзнанието. В устата си усещаше вкус, сякаш бе пил сироп и я бе изплакнал с белина. Едновременно сладък и горчив. Като самия живот.
В първите мигове не можеше да се ориентира къде е. Отначало му беше все едно. Изваден от морето на вцепенение, той се чувстваше просмукан от неестествен сън и копнееше да се върне в дълбините му.
След известно време нестихващата болка го накара да й обърне внимание, да задържи очите си отворени, да анализира усещанията си и да се ориентира. Лежеше по гръб на твърда повърхност — паркинга пред църквата. Миришеше на асфалт, масло и бензин. Усещаше слабия аромат на дъба, който се извисяваше над него в мрака. Собствената му вкисната пот. Облиза устните си и усети вкуса на кръв.
Когато избърса лицето си, Били почувства, че е покрито с лепкава течност, най-вероятно смес от пот и кръв. В тъмното не се виждаше точно какво беше полепнало по ръката му.
Болеше го най-вече скалпът. Отначало си мислеше, че е защото почти му бяха изскубали косата. От главата му тръгваше бавно пулсираща болка, придружена от остри бодежи. Тя обаче не започваше от върха, където косата му бе подложена на жестоко изпитание, а от челото. Когато вдигна ръка и колебливо опипа мястото, той откри, че от челото му, на един пръст под линията на косата, стърчи нещо като твърда тел. Макар че докосването му бе съвсем леко, го прониза остра болка и той извика.
Готов ли си за първата си рана?
Той остави изследването на раната за по-късно, когато можеше да види пораженията. Явно не беше смъртоносна. Психопатът не възнамеряваше да го убие, само да го рани или може би да му остави белег. Макар и неохотно Били изпита по-голям респект към противника си и не очакваше от него да прави грешки, поне не големи.
Надигна се и седна. Болката прониза челото му, после отново, когато се изправи. Олюлявайки се, той огледа паркинга. Нападателят го нямаше.
Високо в нощното небе, от запад, изръмжаха пътуващите светлини на реактивен самолет, като група движещи се звезди. Навярно беше военен самолет на път към конфликтна зона на военни действия. Друга зона на военни действия, не тукашната.
Били отвори врата на форда. Седалката беше посипана с парчета стъкло. Измъкна кутия със салфетки от жабката и с нея изгреба бодливите парчета по тапицерията. Потърси бележката, която бе намерил върху кормилната щанга. Явно убиецът я беше взел.