Изпепелена
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Училище за вампири #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изпепелена». Краткое содержание книги:
Добре дошли в света на Стиви Рей, която е готова на всяка цена да помогне на застрашената млада Висша жрица. Най-добрата приятелка на Зоуи обаче си има своите проблеми, които са не по-малко сериозни. Червените новаци вече са неконтролируеми, а нейното така наречено гадже – Далас, е сладко, но прекалено любопитно. Истината е, че Стиви Рей крие тайна, която навярно е ключът за завръщането на Зоуи, но също така заплашва да разтърси нейния свят.
В средата на цялата тази каша е Афродита – бивш новак, истинска кучка (с което се гордее) и надарена (ако изобщо това минава за дарба) със способността да предсказва бъдещето. Но сега, изглежда, Никс е решила да говори директно чрез нея, независимо дали Афродита иска или не.
Три момичета, които си играят с огъня. Ако не внимават, всички останали хора и вампири ще бъдат изпепелени.
Ще трябва да се съглася с теб, момче каза Танатос и кимна с уважение към Деймиън. - Той е напълно прав по принцип. Законът казва точно това. Отговорност на самия воин е да прецени кое е най-доброто за безопасността на неговата Жрица. Зоуи Редбърд е жива, следователно тя все още е под защитата на своя воин.
- Всички ли сте съгласни с Танатос? - попита Дуантия останалите Жрици.
Старк притаи дъх, докато изчакваше отговорите им. Всички казаха „Да!“ или кимнаха утвърдително.
- Добра работа, Деймиън - поздрави го Танатос.
- Благодаря Ви, Жрице - отвърна той и се изчерви.
Дуантия поклати глава:
- Аз никак не съм удовлетворена от вероятността един млад и посветен воин да се прости с живота си. - Тя сви рамене в знак на съгласие. - Но Съветът е единодушен. Това много ме натъжава, но ще се съобразя с волята на Съвета и с нашите закони. Старк, къде искаш да прекара последните си дни твоята Жрица?
Преди той да успее да отговори, се разнесе леденият глас на Неферет:
- Това единодушие означава ли, че аз също съм свободна да взема своя консорт и да напусна?
- Вече се произнесохме по този въпрос, Неферет. - Гласът на Танатос беше не по-малко леден. Предвид обстоятелствата, можеш да се завърнеш на Капри с тялото на своя консорт.
Благодаря Ви каза тя. После направи високомерен жест към Синовете на Еребус, които бяха донесли тялото на Калона. - Вземете го. Тръгваме си от това място.
С едва доловим поклон Неферет излезе от залата.
Всички гледаха как тя си тръгва, а през това време Афродита стисна ръката на Старк.
- Увъртай! Не им казвай къде мислиш да отведеш Зоуи.
- След като прекъсването приключи, имаш думата да ни кажеш къде мислиш да отведеш Висшата Жрица, Старк каза Танатос.
- Точно сега искам да я отведа в стаята ни. В случай че нямате нищо против. Наистина ми трябва малко време да помисля кое е най-доброто място за нея, тъй като до момента не съм имал такава възможност.
- Млад, но мъдър - каза Танатос и се усмихна благосклонно.
- Приятно ми е да видя, че вече владееш своя гняв, воине - добави Дуантия. - Надявам се ще продължиш да мислиш трезво и мъдро.
Старк стисна зъби и се поклони, като внимаваше да не срещне погледите на никоя от Жриците, за да не разкрие неовладения си все още гняв.
- Съветът ви дава възможност да се оттеглите в стаята си с ранената Висша Жрица и приятелите си. Утре ще те попитаме за решението ти къде Зоуи да прекара последните си дни. Имай предвид, че все още можеш да избереш да остане тук. Ако поискаш това от нас, ние ще осигурим убежище за всички вас за колкото време е необходимо.
- Благодаря - каза Старк.
После се поклони на Жриците.
- Съвещанието е закрито. Ще се съберем отново утре. Бъдете благословени.
Още преди Дарий да успее да му помогне, Старк тръгна към Зоуи, взе тялото й на ръце и като я притискаше до себе си, я изнесе от залата.
Старк
- Разкажи ми всичко, което знаеш.
Той остави тялото на Зоуи на леглото в спалнята на апартамента, който им бе отреден, и се обърна към Афродита.
Ами, не е кой знае какво, но е достатъчно, за да смятам, че Жриците грешат отвърна тя и се настани на един удобен кадифен стол зад Дарий.
- Искаш да кажеш, че знаеш за случай, в който някой воин успява да спаси своята Висша Жрица от Отвъдното? - попита Деймиън и с Джак си придърпаха столове от кухнята.
Не. Не точно.
- Какво имаш предвид, Афродита? - Старк кръстосваше напред-назад пред леглото на Зоуи.
- Имам предвид, че не ми пука въобще за древната история. Зоуи не е някоя фръцла от миналото.
- Който пренебрегва историята, най-често повтаря грешките от нея каза Деймиън нежно.
- Не казвам, че я пренебрегвам, педалче. Казах, че не ми пука за нея. - Острият поглед на Афродита се стрелна към Близначките, които все още стояха на вратата. - Слабоумни близначки, защо дебнете тук?
- Не дебнем, гаднярке.
Гласът на Шоуни беше почти шепот.
- Да, ние просто отдаваме почит - довърши Ерин също с шепот.
О, майната му. Какви ги дрънкате въобще - каза Афродита.
- Неуважително е спрямо... ъ-ъ тялото на Зоуи, да я наобиколим и да дърдорим около нея, докато тя... - Шоуни млъкна и погледна близначката си с очакване.
Преди Ерин да успее, както обикновено, да довърши мисълта й, Старк се намеси:
- Не, няма да я третираме като мъртва. Тя просто не е тук в момента. Това е всичко.
- Така че това е по-скоро като чакалня, отколкото като болница - допълни Джак и се протегна от стола си, за да докосне ръката на Зоуи.
- Да, точно така. И освен това очакваме нещо хубаво -добави Старк.