А питието — от мен!

Какво ми пука, запита се Гърланд. Нали именно мен се опитват да направят на глупак? Бас държа, че няма нито крадени заплати, нито дървен ангел! Цялата операция е планирана от Дори, ама нещо се е объркало! Какво е искал да постигне — това е въпросът!

Гърланд отново потъна в размисъл, но не можа да стигне до приемливо заключение. Хвърли поглед към двата машинописни листа и се запита какво да прави с тях. Първата му мисъл беше да ги изгори, но това би означавало край на кариерата на Дори. Спокойно, рече си той. Все още можеш да се измъкнеш от Прага с някаква печалба. Дори ти е в ръцете и всичко е въпрос на преговори. Бяха се опитали да го използват, но нещата коренно се промениха и свирката е в негови ръце.

Сложи листовете обратно в плика и се приближи до тоалетната масичка. Извади средното й чекмедже, отпусна се на колене и закрепи плика в пространството над него, в долната част на плота. Знаеше, че това не е най-сигурното място за толкова важен документ, но за известно време щеше да свърши работа. Върна чекмеджето на мястото му и се изправи.

Часът беше един и половина. Гърланд слезе в ресторанта и си похапна добре. Поръча си няколко ордьоври, агнешки котлети и плодова салата.

После отиде в магазинчето за сувенири и си купи голяма карта на Прага. Настани се в един от удобните фотьойли на фоайето и я разтвори. Скоро откри, че улица Шиватова се намира съвсем близо до хотела и реши да се поразходи дотам. Именно нея му беше дал Хари Мос.

Излезе от хотела и пое по главната улица, задръстена от хора и дрънчащи трамваи. На Брукмън никак няма да му е трудно да ме проследи в този мравуняк, помисли си той. Час по час се спираше пред разни витрини и хвърляше по някой поглед зад гърба си, но така и не успя да открие своя преследвач.