Тайният кръстоносен поход
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините (Assassin's Creed) #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978–954–389–190–0
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Тайният кръстоносен поход». Краткое содержание книги:
Бащата на Марко Поло — Николо, най-накрая разкрива тайната, която е пазил цял живот — историята на Алтаир, един от най-впечатляващите членове на Братството на асасините.
Той винаги се е подчинявал на правилата на Братството. Но в един ден нарушава трите най-важни сред тях и статутът му на Върховен учител е отнет. За да го заслужи отново, Алтаир се отправя на непосилна мисия. Тя го отвежда в Светите земи и го изправя срещу деветима свирепи врагове. Най-коварният от тях е Робер дьо Сабле — водачът на тамплиерите. Докато опитва да докаже всеотдайността си, Алтаир разбира истинската същност на Ордена на асасините.
В „Тайният кръстоносен поход“ историята на Алтаир е разказана за пръв път. История, белязана от дългата борба срещу заговора на тамплиерите, трагедията на едно семейство и жестокото предателство на стар приятел.
Разказ за едно пътуване, което ще промени хода на историята…
— Мир и покой, Малик — рече най-сетне.
— Присъствието ти ме лишава и от двете — сопна се той. Изглежда си беше поставил за цел да се отнесе към Алтаир с презрение. — Какво искаш?
— Ал Муалим иска…
— Да изпълниш някоя задача в опит да си върнеш достойнството и уважението ли? — подсмихна се Малик. — Добре. Казвай какво си научил.
— Научих следното — започна Алтаир. — Мишената е Талал, който търгува с хора, отвлича граждани на Йерусалим и ги продава в робство. Базата му е един склад, който се намира в северната кула. В момента подготвя керван за отпътуване. Ще ударя, докато проверява стоката си. Ако мога да избегна хората му, Талал няма да окаже съпротива.
Другият изви устни.
— Нямало да окаже съпротива ли? Я се чуй. Каква арогантност!
Алтаир се упрекна. Малик беше прав. Спомни си оратора в Дамаск, когото беше подценил и който едва не го победи.
— Приключихме ли? — попита, без да разкрива мислите си пред Малик. — Доволен ли си от онова, което съм научил.
— Не — отвърна Малик и му подаде перото, — но се налага да се примиря.
Алтаир кимна. Погледна към празния ръкав на Малик и се канеше да каже нещо, когато осъзна, че нито една дума не е в състояние да компенсира провалите му. Беше струвал на Малик прекалено скъпо и не можеше да се надява някога да получи прошка.
Затова му обърна гръб и излезе. Поредната мишена щеше да почувства хладното му острие.
14
Скоро след това Алтаир се прокрадна в склада, където подготвяха стоките, огледа се и онова, което видя никак не му хареса.
Нямаше стражи. Нямаше и факли.
Направи две крачки напред, след това спря. Не. Къде му беше умът? Тук нищо не беше наред. Тъкмо се канеше да се обърне и да си тръгне, когато вратата най-неочаквано се хлопна и той чу ясния звук на резе.
Изруга и изтегли меча.
Промъкна се напред, сетивата му бавно се приспособиха към сумрака, влагата, мириса на изгасени факли и…
Имаше още нещо. Миришеше на животни, но на него му се стори, че долавя и човешка миризма.
Слабите пламъци на факлите хвърляха светлина по тъмните, гладки стени, някъде капеше вода. Следващият звук, който долови, беше тих стон.
Очите му бавно свикваха, докато той се плъзгаше напред към щайги и бъчви, а след това попадна на… клетка. Пристъпи по-близо и едва не се отдръпна, когато видя какво има вътре. В нея беше затворен мъж. Жалко създание, треперещо. Беше притиснал колене към гърдите, което наблюдаваше Алтаир с измъчени, насълзени очи. Той вдигна трепереща ръка.
— Помогни ми — помоли…
В същия момент Алтаир чу нов звук зад себе си, завъртя се и видя втори мъж. Висеше на стената, китките и глезените му бяха прихванати в окови. Главата му се лашкаше на гърдите, над лицето му падаха мръсни кичури коса, но устните му мърдаха, сякаш изричаше молитва.
Алтаир пристъпи към него. След това чу нов глас, който долетя откъм краката му и той видя метална решетка на каменния под на склада. Вгледа се надолу и различи уплашеното лице на друг роб, кокалестите му пръсти проврени през решетките, протегнати към Алтаир. Зад него, в ямата, асасинът видя още тъмни сенки, чу тътрене на крака и нови гласове. Сякаш в миг помещението се изпълни с молбите на нещастниците.
— Помогни ми, помогни.
Молбата беше толкова настоятелна, че му се прииска да запуши уши. Накрая се разнесе по-висок глас:
— Не трябваше да идваш тук, асасин.
Това сигурно беше Талал.
Алтаир се обърна и видя как се раздвижиха сенките на балкона над него. Лъконосец ли беше? Напрегна се, приклекна и стисна меча, за да се превърна в колкото е възможно по-малка мишена.
Само че ако Талал искаше да го убие, досега щеше да го е ликвидирал. Той влезе право в капана на търговеца на роби — грешка на глупец, типична за новак, но капанът все още не беше щракнал окончателно.
— Само че ти не си от хората, които слушат — подигра се Талал. — Не трябва да компрометираш Братството си.
Алтаир пропълзя напред, като се опитваше да определи местоположението на търговеца. Със сигурност беше на високо. Въпросът беше къде точно.
— Да не би да си въобразяваш, че не знаех за присъствието ти? — продължи безплътният глас през смях. — Научих за теб в мига, в който влезе в града. Пипалата ми са навсякъде.