Войната на вярата

Тогава нима народът би трябвало да приеме бог, който или е прекалено безсилен да говори, или пък е прекалено коварен или скептичен, за да се появи пред хората? Или е божество, което е решило да приеме само онези, които поглъщат жадно вярата, представена им от пророк във вид на простото твърдение, че богът съществува — без да представя никакви доказателства за това? Но хората вече са го правили и са увенчавали с огромна власт онези, които говорят от името на бога.

Още по-голяма ирония е, че с напредъка на технологиите, мъжете и жените придобиха способности, които някога бяха приписвани на божествата, но въпреки това деистичната вяра винаги претендира, че божествата ѝ притежават по-голяма власт и изисква в същата степен контрол над своите последователи — контрол над техните финансови средства, понякога контрол над сексуалните им навици и личния им живот… И много хора са приели да бъдат контролирани по този начин, дори го правят с ентусиазъм…“