Кръвна линия
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-655-331-7
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кръвна линия». Краткое содержание книги:
Галилея, 1025 г. При превземането на древна цитадела, рицар тамплиер открива свещено съкровище, пазено от векове в лабиринта под крепостта — Бахал Ису, жезъла на Исус Христос, безценна реликва, наградена със загадъчна сила, която обещава завинаги да промени човечеството.
Хилядолетие по-късно сомалийски пирати атакуват яхта недалеч от Африканския рог и отвличат млада бременна американка. Командир Грей Пиърс е пратен на спасителна мисия в африканската джунгла. Жената не е просто някаква богата туристка, а Аманда Гант-Бенет, дъщеря на американския президент.
Но онова, което би трябвало да е проста спасителна мисия, се превръща в огнен ад и смъртоносно предателство, когато Грей и екипът му откриват, че заложницата е пешка в зашеметяващ терористичен акт с мрачни последици. При това опасността тепърва започва…
Който и да беше наел убийците, очевидно искаше да затвори устата на Амур. Въпросите му явно бяха разтревожили пиратите, въвлечени в отвличането на Аманда, и бяха предизвикали тази бърза реакция.
Грей и Тъкър отново крачеха сред уличните тълпи в новата част на града. Спряха колкото да превържат рамото на Тъкър. За щастие куршумът само го беше одраскал.
Тъкър завърши разказа си за случилото се:
— От камерата видях, че Каин се оттегля някъде сред самосвалите, и отидох да го търся.
— И попадна в засада.
Тъкър се намръщи и погледна към кучето. Беше махнал жилетката му и я държеше на топка под здравата си ръка.
— Нямаше да го оставя в беда, командире. И никога не бих го направил. Каин се грижи за мен също толкова всеотдайно. Нямаше да съм жив, ако не беше той.
„И нямаше да се окажеш в опасност, ако изпълняваше заповедите“.
Но Грей реши да премълчи засега.
— Щом стигнах при камионите, Каин явно ме откри по миризмата и приближи, без да се издава — продължи Тъкър.
— И ти е донесъл пушката — не успя да скрие възхищението си Грей.
— Наредих му да обезоръжи противника. Добре е обучен.
Грей подозираше, че подобна координация не може да се постигне единствено с обучение и че е свързана по-скоро с необяснимата връзка между двамата — нещо много по-дълбоко от заповедите с жестове и думи.
Каквато и да беше причината, всички се бяха отървали живи и здрави, само с няколко драскотини. Групата на Амур беше ликвидирана — накарана да замълчи от наетите убийци, но благодарение на Каин сега знаеха, че дъщерята на президента се намира някъде в планините Кал Мадо на запад.
Преди да успее да формулира план за действие от тук нататък, Грей забеляза суматохата пред хотела. Преобърнати маси, катурнати сергии, изпотрошени стъкла. Мъже седяха на улицата и ближеха рани. Сякаш в района беше избухнал малък бунт.
— Какво е станало? — попита Тъкър.
— Нямам представа.
Грей забърза по стълбите. Лобито също беше разпердушинено. В съседния ресторант имаше телевизор, предаващ футболен мач. Неколцина мъже стояха безучастно сред хаоса и отпиваха чай, сякаш всичко е съвсем в реда на нещата.
Грей докосна микрофона на гърлото си и се опита да се свърже с Ковалски и Сейчан.
Отговор не последва.
Двамата с Тъкър се спогледаха разтревожено.
Хукнаха заедно нагоре по стълбите. Апартаментът им с две спални се намираше на втория етаж. Грей поведе по облицования с плочки коридор, застлан с износена персийска пътека. Приближи безшумно вратата.
Отвътре се чуваше рев на публика — телевизорът работеше и вероятно предаваше същия мач.
Грей извади пистолета си и докосна дръжката на вратата.
Тъкър задържа длан върху хълбока на Каин, готов да му даде команда.
Грей нахлу в стаята — и откри Ковалски, разположи се по боксерки на дивана в дневната. Притискаше кърпа с лед към дясното си око.
Почти не им обърна внимание, напълно погълнат о футбола.
Грей огледа апартамента. Като че ли нищо не липсваше.
— Защо не отговори на повикването ми? — попита той.
Ковалски погледна смутено към масата. Радиостанцията и предавателят му лежаха там.
— Взех душ и забравих да…
— Няма значение — прекъсна го Грей. — Какво е станало долу?
Ковалски спусна крака на пода и изстена болезнено.
— Каза да създадем суматоха, когато пристигнем.
— Имах предвид отвличане на вниманието, а не трета световна война.
Ковалски сви рамене.
— Нещата малко излязоха от контрол. Мен ако питаш, тези мюсюлмани покрай липсата на секс и алкохол имат нужда да изпуснат някак парата.
Грей се отпусна и прибра пистолета.
— Къде е Сейчан?
Ковалски свали леда от лицето си. Окото му беше подуто и кървавочервено.
— Мислех, че е с вас.
— С нас? Как така? — Сърцето на Грей се сви болезнено. Следващите думи на Ковалски само влошиха положението.
— Тръгна да те търси.
8.
1 юли, 22,22 ч.
Босасо, Сомалия