Кървави книги том 4

– Аха.

Ред го потупа по парещата буза и последва Анелиса на слънчевата улица. Карни не тръгна след тях. Още трепереше от нападението на Поуп. Смяташе да остане в алеята, докато не се окопити. Реши да се утеши с възлите и мушна ръка в джоба на якето си. Беше празен. Провери и другите джобове. Те също бяха празни, а беше сигурен, че старецът не е успял да го пребърка. Навярно връвта е изпаднала, докато са се търкаляли по земята. Той претърси алеята без резултат, после я обходи за втори и за трети път. Но вече знаеше, че всичко е напразно. Поуп беше победил. Беше успял да си върне възлите, независимо как.

Карни си спомни с изумителна яснота как стои върху Моста на самоубийците и гледа надолу към Арчуей Роуд и заобиколеното от светлини и автомобили тяло на Катсо. Беше наблюдавал трагедията с безразличието на прелитаща отгоре птица. А сега бяха свалили тази птица от небето с изстрел. Беше отново на земята, наранен и в безпомощно очакване на предстоящия ужас. Той усети вкуса на кръвта от цепнатата си устна и се запита – като съжали моментално за мисълта – дали Катсо е умрял веднага, или също като него е успял да вкуси кръвта си, докато е лежал на асфалта и е гледал нагоре към моста: към моста и хората, които още не бяха разбрали колко близо е смъртта.

Запъти се към вкъщи, като подбираше най-оживените булеварди. Окаяният му вид караше благоприличните дами и полицаите да се обръщат след него, но Карни изтърпя неодобрителните им погледи, защото се страхуваше от безлюдните улици. Когато се прибра, проми раните си и се преоблече в чисти дрехи, после поседна пред телевизора, за да изчака краката му да спрат да треперят. Беше късен следобед и всички канали излъчваха детски програми – тонове оптимизъм, от който му се повръщаше. Гледаше баналните предавания, но те не стигаха до ума му; използваше почивката, за да намери думи, с които да опише преживяното. Най-важното сега беше да предупреди Ред и Брендан. Щом Поуп притежаваше отново възлите, беше въпрос на време да ги погне някой звяр, по-лош и от онзи на дървото. Тогава щеше да е късно за обяснения. Карни знаеше, че другите момчета няма да вземат думите му на сериозно, но смяташе да положи усилия да ги убеди, дори и да стане за посмешище. Може би сълзите и паниката му щяха да ги трогнат повече от бедния му речник. В пет без пет, малко преди майка му да се върне от работа, той се измъкна от вкъщи и тръгна да търси Брендан.