МеждуСвят
- Автор: Гейман Нил Ричард, Рийвс Майкъл
- Серия: InterWorld #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-2928-30-0
- Переводчик: Гергана Стойчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «МеждуСвят». Краткое содержание книги:
Джоуи Харкър не е герой. Всъщност винаги е бил леко странен тип, който никога не се ориентира къде е и е способен да се изгуби дори в собствената си къща. И това не би било странно, ако Джоуи не беше Бродещ. Той е единственият човек на Земята, притежаващ дарбата да броди между различните измерения. Но Джоуи разбира това по трудния начин, когато вместо на мечтаната среща с момичето си, се озовава в центъра на битка между две империи. А залогът е Земята. Всъщност всички Земи. А в „МеждуСвят“ те са около трилион. Сега Джоуи трябва да оцелее, да премине обучението в елитния отряд от негови не-съвсем-еднакви-двойници, събрани от другите Земи, да предприеме най-тежкия поход и най-важното — да повярва в себе си.
Ясно бе защо всички се редят на опашка да ме мразят. Самият аз всъщност оглавявах редицата.
Повей суграшица ме блъсна в лицето, закачих чашата на колана си и се обърнах към скалната стена.
— Добре! — казах. — Време е да тръгваме нагоре.
Джо мълчеше. Плесна с криле, за да отърси ледената вода и се обърна към скалата. Започна да се катери и след няколко минути аз я последвах.
Треперех. Сега обаче беше по-лесно — изглежда Джо имаше инстинкт за места, където да си пъхнеш ръката или крака, затова я следвах. Всичко беше чудесно, докато дъждът не се усили.
Погледнах нагоре. Скалата, на която бе стъпила Джо, се ронеше под краката й.
— Хей! — изкрещях и замахах яростно, за да я накарам да се дръпне.
Но тя не ми обърна внимание. После скалата поддаде и Джо се подхлъзна сред дъжд от камъчета. Падна право върху мен и събори и двама ни от скалната стена.
Полетът надолу беше дълъг, макар че двамата заедно падахме доста бързо.
Сграбчих я през кръста и се отблъснах с крака от скалата. Тя веднага схвана идеята и яростно запляска с криле. Може би не можеше да ни задържи дълго във въздуха, но на нас не ни трябваше много време.
Кацна пак на ръба, където бях изял супата си.
— Опитах се да те предупредя — казах аз.
— Да — отвърна тя. — Разбрах, че се опитваш да ми привлечеш вниманието. Само че просто не исках да те погледна.
Стоях под дъжда и треперех.
— Как се запозна с Джей? — попитах.
— Като всички. Един ден сме започнали да Бродим, той е дошъл и ни е довел тук. Най-вече ни е спасявал от бедите по пътя.
— Така откри и мен. По пътя спаси живота ми, три или четири пъти. Жертва и собствения си живот, за да ме докара тук… Но не мисля, че би се отнасял така с мен и съм сигурен, че не би допуснал да се оставя да се държат с мен по този начин.
Настана мълчание. После тя ме погледна с кафявите си очи, които сякаш виждах в огледало.
— Прав си. И аз не мисля, че би го направил. Ще кажа на другите.
После се изкачихме мълчаливо до върха на скалата, но това мълчание беше изпълнено със спокойствие.
След това нещата се промениха. Е, не много и не постоянно, но определено имаше подобрение.
Глава десета
А аз си мислех, че тестовете на господин Димас са трудни.
Изпитите в МеждуСвят биха накарали някой от Менса да закърши ръце. От ушите на най-добрите ни мозъчни тръстове би заизлизал пушек. Как се отговаря на въпрос като: „Невероятностният фактор на свят с обърнато време е солипсистичен или феноменологичен?“ Или: „Опишете шест приложения на анти-елемента пандемониум.“ А какво ще кажете за това: „Обяснете наличния гносис от Клипотичните същества от Седми ред.“
Опитайте да се борите с такива неща, когато едва сте изкарали тройка по Домашен бит и икономика.
Намирах се в тренировъчния лагер на МеждуСвят вече двайсет седмици. Двайсет седмици непрекъснати упражнения, уроци по бойни изкуства, за които никога не бях чувал (един от инструкторите беше от свят, където Япония се беше обединила с Индокитай, за да създаде, освен всичко останало, бойни стилове, пред които таекуондото изглеждаше като бални танци), умения за оцеляване, дипломация, приложна магия, приложна наука и един куп други неща, които едва ли ще намерите в програмата на повечето гимназии — а също и на техникумите, като стана дума.
След двадесет седмици МеждуСветска храна, интензивни тренировки, интензивно обучение — да му се не види, интензивно всичко — бях останал без мазнини като парче телешка пастърма, и се приближавах към такива мускулатура и рефлекси, каквито бях виждал да рекламират на гърба на старите книжки с комикси и за каквито винаги си бях мечтал. Освен това главата ми беше пълна с факти, обичаи и друга езотерика, която би ми позволила (теоретично) да мина за местен на голям брой Земи, където човечеството изглеждаше като мен.
Разбира се, новооткритите ми умения по хитруване и сливане с околността не биха ми помогнали много на някоя от другите Земи, за които знаехме, например тази, от която беше Джакон Хаарканен. Джакон беше пример за това какво би станало, ако в родословното дърво е имало вълк, може би преди трийсет хиляди години. Тя беше яка и дива, тежеше около 35 килограма, повечето — чисти, жилести мускули, покрити с къса тъмна козина. Имаше талант за груби шеги — обичаше да се свива на някоя от гредите в горната зала в спалното помещение и да те изненада, минеш ли отдолу, като се спусне и те събори на пода. Имаше остри зъби и яркозелени очи и все пак приличаше до известна степен на мен.