Зоологическа градина в моя багаж
- Автор: Даррелл Джеральд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Дамянов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Зоологическа градина в моя багаж». Краткое содержание книги:
— Имаш чудесна жена — каза шепнешком той, като вероятно смяташе, че оценката може да главозамае Джеки.
— Чудесно танцува. Чудесно ме учи. Ще й дам мимбо… специално мимбо ще й дам.
Обърнах се към Джеки. Тя си вееше с ветрило и нямаше представа какво й готви съдбата.
— Ти завъртя главата на нашия домакин — казах аз.
— Чудесен старик — отвърна Джеки, — при това танцува великолепно… забеляза ли как моментално научи стъпките на самбата?
— Да — отвърнах аз, — той е толкова доволен от урока, че иска да те възнагради.
Джеки ме погледна подозрително.
— Как ще ме възнагради? — попита тя.
— Сега ще получиш кратуна със специално мимбо… това е палмово вино.
— Боже господи, не мога да понасям това питие — отвърна ужасена тя.
— Няма значение. Налей си една чаша, опитай го, после кажи, че по-хубаво вино не си пила никога през живота си, след това помоли да го разделиш с неговите съпруги.
Внесоха пет запушени със зелени листа кратуни, фонът опита тържествено всички, преди да реши кое вино е най-хубавото. След това напълниха една чаша и я поднесоха на Джеки. Тя събра целия свой кураж на светска жена и отпи малко от виното, задържа го в устата, после го глътна и по лицето и се изписа дълбоко задоволство.
— Това мимбо е чудесно — обяви тя с възхищение и вид на специалист, комуто току-що са поднесли коняк „Курвоазие“.
Лицето на фона засия. Джеки отпи още една глътка, защото той я наблюдаваше отблизо. По лицето й се изписа още по-голямо възхищение.
— Никога през живота си не съм вкусвала толкова хубаво мимбо — каза Джеки.
— Ха! Добре — отвърна доволен фонът. — Мимбото е чудесно и прясно.
— Ще разрешите ли на вашите жени да пият с мен? — попита Джеки.
— Да, да — отвърна фонът с величествен жест на ръката. Жените на фона пристъпиха със срамежлива усмивка напред и Джеки побърза да налее остатъка от мимбото в розовите им длани.
Нивото на джина в бутилката бе спаднало обезпокоително и аз погледнах внезапно часовника си. Ужасих се, че до пукване на зората остават едва два часа и половина. Извиних се, че на следващия ден ме очаква тежка работа и предложих да преустановим тържеството. Фонът настоя да ни придружи до стълбата на нашата вила, предвождани от оркестъра. Когато пристигнахме, той нежно ни прегърна.
— Лека нощ, приятелю — каза той и стисна ръката ми.
— Лека нощ — отвърнах аз. — Благодаря. Ти ми достави приятни часове.
— Наистина — прибави Джеки. — Благодаря ви много.
— Ва! — отвърна фонът и я погали по главата. Чудесно си потанцувахме. Ти би могла да ми станеш много добра жена, нали?
Гледахме как фонът премина огромния двор, висок и грациозен в своята роба, съпроводен от момченце с фенер в ръка, който пръскаше кръг златиста светлина край него. Те се изгубиха сред лабиринта от колиби. Цвъртенето на флейтите и думкането на барабаните ставаше все по-слабо и накрая съвсем заглъхна. Сега се чуваха само песента на щурците, крякането на дървесните жаби и едва доловимите тръбни подвиквания на летящите кучета. Когато се пъхнахме под мрежите против комари, някъде в далечината дрезгаво и сънно изкукуригаха първи петли.
Ръчна поща
Добри ми приятелю,
Добро утро на всички.
Твоята бележка получих и разбрах добре всичко.
Кашлицата ми попремина, но не напълно.
Съгласен съм да вземеш от днес под наем моя ландровър, като ми плащаш седмично. Искам само да ти кажа, че от днес ландровърът е на твое разположение, но ако ме повикат на събрание в Н’доп, Беменда или някъде другаде, или пък по каквато и да е спешна работа, ще те уведомя, за да взема колата за този ден.
Искам да ти напомня, че още не сме си уредили сметките за последния път, когато нае колата.