Наследство
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Legacy of the Drow #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 954-761-075-9
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Наследство». Краткое содержание книги:
— Градът никога няма да се вдигне на война срещу рода Баенре — отсече Дайнин.
— Изобщо няма да се стигне дотам! — сопна се Виерна и червените й очи отново загоряха с гневен пламък. — Матрона Баенре е стара, братко. Нейното време отдавна отмина. Когато Дризт умре, каквато е волята на Кралицата-паяк, ще бъда допусната на аудиенция в дома Баенре и там ще се позова… ние ще се позовем на Правото си на онеправдани.
— След което ще се превърнем в храна за гоблините-роби на Баенре — сухо рече Дайнин.
— Собствените дъщери на Баенре ще я прогонят, за да може родът им отново да си възвърне милостта на Кралицата — възбудено продължи Виерна, без да обръща внимание на изпълнения със съмнения Дайнин. — И именно заради това ще поставят начело мен.
Абсурдната самонадеяност на сестра му накара Дайнин да занемее.
— Помисли си, братко — продължи тя. — Представи си как стоиш до мен, начело на Първия дом в Мензоберанзан!
— Това ли ти обеща Лолт?
— Чрез Триел — отвърна Виерна. — Най-голямата дъщеря на матрона Баенре, водеща фигура в Академията.
Дайнин започна да се досеща какво става. Ако Триел, която бе много по-могъща от Виерна, бе решила да заеме мястото на своята престаряла майка, тя със сигурност щеше да иска престола на дома Баенре за себе си, или поне щеше да го отстъпи на някоя от останалите си, наистина достойни за такова високо положение, сестри. Дайнин приседна на една пейка, скръсти ръце пред гърдите си и бавно поклати глава, а недоверието, изписано върху лицето му, бе повече от очевидно.
— Няма да търпя някой от моя антураж да таи съмнения — предупреди го Виерна.
— Твоя антураж? — повтори брат й.
— Бреган Д’аерте е просто едно оръжие, инструмент, с който да изпълня волята на своята богиня — без никакво колебание отвърна Виерна.
— Ти си луда! — възкликна Дайнин, преди да успее да се овладее.
За негово облекчение, Виерна остана на мястото си.
— Горчиво ще се каеш за това светотатство, когато предам предателя Дризт на Лолт — закани се сестра му.
— Никога няма да се добереш до брат ни — остро отвърна Дайнин, потръпвайки при болезнено живия спомен за последната си катастрофална среща с Дризт. — И изобщо нямам намерение да дойда с теб на повърхността… не и за да се изправя срещу онзи демон. Той е силен, Виерна, много по-могъщ, отколкото можеш да си представиш!
— Тишина! — заповедта бе напоена с магическа мощ и Дайнин усети как следващите думи засядат на гърлото му.
— По-могъщ? — подигравателно се изсмя Виерна миг по-късно. — Какво ли разбира от могъщество безсилен мъж като теб!
По устните й заигра зла усмивка, а изражението на лицето й накара Дайнин да се размърда неспокойно на мястото си.
— Ела с мен, невернико — рече Виерна и тръгна към една от страничните врати на светилището.
Дайнин дори не помръдна.
— Ела! — повелително повтори Виерна и той усети как се изправя, как излиза от светилището на чуждия род, как слиза от неголямата им сталагмитна могила, как напуска Мензоберанзан, покорно следващ всяка стъпка на безумната си сестра.
Веднага щом двамата До’Урден се скриха от погледа му, Джарлаксъл покри магическото огледало с плътна завеса. Съвсем скоро трябваше да си поговори с Дайнин и да го предупреди за последиците, които упоритото му държание можеше да има. Джарлаксъл наистина харесваше Дайнин и гибелния път, по който елфът бе поел, никак не му се нравеше.
— Чудесна примамка си й измислила — каза наемникът на жрицата, която стоеше до него, и смигна дяволито с лявото си око, което днес бе решил да остави непокрито.
Вместо отговор, жрицата изръмжа с явно презрение. Макар да не бе особено висока (всъщност дори по-дребна от Джарлаксъл), от нея се излъчваше непреклонна сила.
— Скъпа Триел — гальовно измърка наемникът.
— Дръж си езика зад зъбите — сопна се Триел Баенре, — освен ако не искаш да го изтръгна от устата ти и да ти го подаря.
Джарлаксъл сви рамене и побърза да насочи разговора към съвместната си работа с жрицата.
— Виерна ти е повярвала.
— Тя е отчаяна — отвърна Триел Баенре.
— Щеше да се впусне в преследване на Дризт, дори ако й бе обещала просто да я приемеш в редиците на своя род — отбеляза наемникът. — Ала да я примамиш като й кажеш, че може да седне на трона на матрона Баенре…