Крадецът

Успехите като художник не донесли спокойствие в личния живот на Караваджо — всъщност той си останал все така хаотичен и бурен. Караваджо бил арестуван за носене на меч без разрешение в Кампо Марцио. Той запратил чиния с артишок в лицето на келнер в Остериа дел Моро. Тикнали го в затвора, защото замерял полицаи с камъни на Виа дел Гречи. Инцидентът се случил в девет и половина вечерта в една октомврийска вечер на 1604 година. По това време Караваджо живеел сам в къща под наем в компанията единствено на неговия чирак Чеко, който понякога му служел и за модел. Външният му вид се бил влошил; той отново бил занемареният мъж, облечен в парцаливи черни дрехи, който продавал картините си на улицата. Въпреки че имал много поръчки, Караваджо работел непостоянно. Той успял някак си да завърши и продаде монументалната олтарна картина, наречена „Свалянето на Христос от кръста“. Тя се счита за най-доброто му живописно платно.

Последвали още сблъсъци с властите — името му се появява в полицейските архиви на Рим пет пъти само през 1605 година, — но няма по-сериозни от инцидента, случил се на 28 май 1606 година. Било неделя и както обикновено, Караваджо отишъл да поиграе на палакорда22 на Виа дела Палакорда. Там срещнал Ранучио Томасони — уличен побойник и съперник за любовта на красива млада куртизанка, която била позирала за няколко от картините на Караваджо. Двамата се спречкали и извадили саби. Подробностите за боя са неясни, но в края му Томасони лежал на земята с дълбока рана в горната част на бедрото. Той починал малко по-късно и от тази вечер Караваджо бил обявен за общоградско преследване. Издирван за убийство — престъпление само с едно възможно наказание, той избягал в планината Албани. Караваджо никога повече не видял Рим.