Сексът и комунизмът
- Автор: Фучеджиева Милена
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Enthusiast
- ISBN: 978-619-164-140-6
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Сексът и комунизмът». Краткое содержание книги:
разказва за невъзможната любов между два елита - комунистическия и този от преди 9 септември 1944 г., както и за бруталното сексуално съзряване на една тийнейджърка по време на социализма.
„Това, което Лола иска, Лола получава“ е името на песен от мюзикъла „Проклетите янки“. С българската Лола нещата не стоят така, защото под привидната привилегирована подреденост на живота й в София или Париж се крие невъзможността да получи това, което желае най-много - то изглежда като любов, а всъщност е свобода.
Родителите на Лола, блестящата двойка Маруся и Стефан, постепенно загубват любовта си под невидимия натиск на зоркия поглед на ДС. Един опасен мъж в сянка е обсебен от една жена и знае всичко за семейство Карамихови.
Сексуално насилие, цинизъм, болезнено приключване на приятелства заради нестандартни сексуални предпочитания, шпионаж в името на кариерата и семейството, скрита книга на Солженицин в шкафа с алкохол, секс като обезболяващо средство, страх, с който е просмукано обществото на всички нива - всичко това бавно и подмолно руши живота на желаната от всички мъже Лола.
Спасението е абсолютно забранено!
- Стефане, моля те, недей поне пред татко. Знаеш, че се дразнят. После на мен ми пили на главата.
- Мери, нали искаш дъщеря ни да е най-елегантното и възпитано момиче, мъжете да я харесват, да има успех в обществото?
- Ох, недей така да говориш, все едно, че живеем в буржоазното общество.
- Няма нужда да ми напомняш, че живеем в строй, в който хората си честитят, когато се изкъпят. Аз не искам дъщеря ми да е като тях. И ти не искаш, признай си. Колко по-приятно и естествено е Лили да е млада дама, а не другарка. А ти си дамата на моето сърце.
Стефан нежно я целуваше и Маруся се съгласяваше с него мълчаливо. Ноктите на младата дама бяха само върхът на айсберга от омраза между млади и стари в семейство Карамихови. Цеко Доков почти не говореше на Стефан, нямаше тема, по която да имат сходни мнения. Другарите му го бяха предупредили, че задомяването на дъщеря му с този враг ще сложи петно на блестящото й досие, но какво можеше да направи. Пък и внучето беше хубаво, мило детенце, то какво беше виновно.
Доков винаги гледаше мрачно в редките случаи, в които двете семейства сядаха на една маса - обикновено за Нова година. Коледа той и другарката му не празнуваха. Въпреки това Дядо Коледа, който преди 9 септември се появяваше на самата Коледа, сега се беше превърнал в Дядо Мраз и пристигаше със същата шейна, но без джуджета, а със Снегурочка, и не пропускаше да донесе много подаръци на Лили. Лили харесваше Снегурочка, тя беше красиво и мило момиче и много помагаше на Дядо Мраз с подаръците.
Стефан и майка му пък обикновено помагаха на Маруся в приготовленията в кухнята. Пак някакъв буржоазен навик, който дразнеше другаря Доков. Какъв беше този мъж, който помагаше на жена си в кухнята, какви са тези лиготии. На какво щяха да научат Лили - беше момиче, трябваше да се научи да гледа мъжа си, да чисти, пере и готви, а не да го вижда да шета из кухнята. На тези вечери, гледайки смръщените рошави вежди на мъжа си, втренчен в чашата с ракия, която непрекъснато си доливаше, Ганка Докова не смееше да се обади, че всъщност това не е толкова лошо. Защо да не помага? Къде този късмет да имаш мъж, който ще измие чиниите? Майката на Маруся тайно се радваше за дъщеря си и колкото повече виждаше любовта на зет си към нея, толкова по-тъжно й ставаше за собствената й участ.
Стефан и Анастасия бяха винаги изключително любезни с родителите на Маруся, но нищо повече. Всички сядаха около празничната маса, Лола беше облечена с красиви роклички, ушити при шивачката на баба й, от незнайно откъде намерено кадифе. Откъде намираше тази буржоазна лицемерка кадифе, това също се виждаше подозрително на Цеко Доков. Кадифето беше красив плат, но подозрително буржоазен, сигурно затова народната власт не го продаваше по магазините. А Ганка гледаше внучката си възхитено, макар й със свито сърце, защото привързаността на Лола към другата баба беше явна, а и не можеше да се отрече, че възпитанието, което Анастасия й даваше, беше съвършено. Тези празнични вечери костваха най-много на Маруся, която се опитваше да балансира между двете семейства, безуспешно, разбира се. Баща й изпиваше мълчаливо и с все по-стиснати челюсти поне половин бутилка ракия, донесена увита във вестник от родното му село Говедарци. Маруся се притесняваше за зачервения от алкохола и от вдигнатото от потиснат гняв високо кръвно на Цеко Доков. От време на време погледът му тежко се спираше върху дистанцирано любезния Стефан, който се правеше, че не забелязва омразата, и новогодишната вечер приближаваше към кулминацията си - обръщението на Тодор Живков към българския народ. Живков година след година грачеше едно и също от екрана, докато Анастасия и Стефан любезно мълчаха, опитвайки се да не забелязват Доков, който изслушваше цялото обръщение тържествено прав, с чаша в ръка и с втренчен в телевизора предан поглед.
- Дядо, защо стана? - питаше Лола.
- Защото Тодор Живков е велик човек, Лиленце! Ела до дядо! - разчувстваше се дядото и я хващаше за ръчичка, като я придърпваше до себе си.
- Не съм Лиленце, Лола съм - Лола се измъкваше от ръката му и сядаше обратно. Ей така, напук. Беше й приятно да дразни дядо си.
- Стига с тая Лола, бе! Стефане, ще престанете да наричате детето с това... глупаво име! - разчувстването на Цеко Доков бързо се сменяше с гняв.
- Ама не е глупаво, дядо! Аз съм Лола!
Стефан никога не губеше самообладание и винаги отговаряше любезно на тъста си.