Исус е влюбен в мен

— Я ми кажи, Йешуа… и в твоята родина ли си си пеел псалмите винаги сам?

Йешуа ме погледна учудено и после отвърна:

— Не, невинаги.

— Ами, с кого тогава ги пееше?

— Имах приятели.

— Мъже?

— Да, мъже.

„Тоест, гейове?“ — запитах се.

— А имаше ли сред тях някой, когото да обичаш? — попитах директно.

— Всичките ги обичах.

„Всичките?“ — помислих си ужасено.

— Но колко бяха тези мъже?

— Дванайсет — отвърна Йешуа.

О, Боже Господи!

— Но… разбира се, не всички едновременно — изкисках се смутено.

— О, напротив, как иначе.

О, Боже!!!

— Те бяха съвсем обикновени хора, рибари, един събирач на данъци…

Имал е дори данъчен инспектор за любовник? Да, да, светът е шарен. Преглътнах и нанесох последния си удар:

— Но… тогава коя е била Мария?

Йешуа видя объркването ми и попита:

— Мислиш, че с тези мъже ме е свързвала любов във физическия смисъл на думата?

— Не, не, не, не… — отрекох енергично, ала този човек не можеше дълго да бъде залъгван: — Не, не, не… да — додадох тихо.

Йешуа гръмко се засмя. Целият покрив се разтресе. Но този път не намерих смеха му за чак толкова прекрасен.

Тогава внезапно чухме отдолу силен вик на дете. Йешуа спря да се смее и се ослушахме.

— Трябва да сложим малката да легне на земята — чухме Светлана да казва откъм стълбището. В гласа й се долавяше тревога. Двамата с Йешуа бързо се спуснахме надолу и в антрето видяхме как Светлана е хванала своята мятаща се на пода осемгодишна дъщеря и как баща ми й помага. Малкото русо, изящно момиченце имаше епилептичен пристъп. То ужасно се гърчеше, а на устата му имаше пяна.