Гонитбата на Шута
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Фиц и Шута #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гонитбата на Шута». Краткое содержание книги:
— Ловците им не са намерили теб — настоя Шутът. — Мисля, че са проследили жертвата си. Но не са търсели теб. Слугите, които ме изтезаваха, нямаше как да знаят, че ловците им са там в същия момент. Нито колко важен си, докато не изкрещях името ти няколко пъти. Бяха мислили, че си бил само моят Катализатор. Само човек, когото съм използвал. И изоставил… Защото за тях един Катализатор е инструмент, не истински спътник. Не и приятел. Не човек, който споделя сърцето на пророка.
Помълчахме.
— Шуте, има нещо, което не разбирам. Казваш, че не знаеш нищо за своя син. Но като че ли вярваш, че той трябва да съществува, на думата на онези в Клерес, които са те изтезавали. Защо би повярвал, че те знаят за такова дете, след като ти не си знаел?
— Защото те имат сто, или хиляда, или десет хиляди предсказания, че ако аз успея като Бял пророк, след мен ще дойде такъв наследник. Някой, който ще предизвика още по-големи промени в този свят.
Заговорих внимателно. Не исках да го разстройвам.
— Но имаше и хиляда пророчества, според които ти щеше да умреш. А не умря. Тъй че можеш ли да си сигурен, че тези предсказания за син са реални?
Той поседя мълчаливо известно време.
— Не мога да си позволя да се съмнявам в тях. Ако наследникът ми съществува, трябва да го намерим и да го защитим. Ако пренебрегна възможността за съществуването му и ако той съществува и го намерят, тогава животът му ще е окаян, а смъртта му ще е трагедия за света. Тъй че трябва да вярваме в него, макар и да не мога да кажа ясно как може да се е появило такова дете. — Зарея слепия си поглед в тъмното. — Фиц. Там, на пазара. Като че ли си спомням, че той беше там. Че го докоснах и в онзи момент го познах. Моят син. — Вдиша хрипливо и заговори с разтреперан глас: — Всичко около нас беше светлина и яснота. Можех не само да виждам, можех да видя всички възможности, проточили се напред от онзи момент. Всичко, което можехме да променим заедно.
Гласът му заглъхна.
— Нямаше никаква светлина. Зимният ден гаснеше и единственото човешко същество близо до теб беше… Шуте. Какво ти е?
Беше се люшнал в стола си и след това хвана лицето си в шепи. Отрони тъжно:
— Не се чувствам добре. И… усещам, че гърбът ми е мокър.
Сърцето ми се сви. Приближих се и застанах до него.
— Наведи се напред — подканих го кротко. Като по чудо, той се подчини. Гърбът на нощницата беше намокрен от нещо, което не беше кръв. — Вдигни си ризата — приканих го и той се опита. С моя помощ оголи гърба си и отново не възрази. Вдигнах високо свещта. — О, Шуте — възкликнах, преди да съм успял да овладея гласа си. Един голям и възпален оток до гръбнака му се беше разцепил и от него по нашарения му с белези костелив гръб сълзеше мръсна течност. — Стой мирно — казах му и пристъпих към водата, която се топлеше на огъня. Накиснах кърпата в нея, изцедих я и го предупредих: — Стегни се.
След което я притиснах до раната. Той изсъска силно, после отпусна чело на скръстените си ръце на масата.
— Като мехур е. Отворил се е и сега се изцежда. Мисля, че това може да е добре.
Шутът потръпна леко, но не отвърна. Едва след миг осъзнах, че е в безсъзнание.
— Шуте? — Докоснах го по рамото. Никаква реакция. Пресегнах се с Умението и намерих Сенч.
Шутът тръгна на зле. Има ли някой лечител, да го изпратиш в старите ти покои?
Никой, който може да знае пътя, дори да има някой буден в този час. Да дойда ли?
Не, аз ще се погрижа за него.
Сигурен ли си?
Да.
Може би беше по-добре да не въвличаме никой друг. Може би беше по-добре да сме само той и аз, както бе толкова често преди. Запалих още свещи, за да ми дадат светлина, и донесох леген. Почистих раната колкото можах. Той беше отпуснат и неподвижен, не помръдна дори когато намокрих с вода мехура и го и попих. Не кървеше.
— Също като на кон — чух се как отроних през зъби. Изчистен, разцепеният мехур зейна на гърба му все едно някаква зла уста бе отворила кожата му. Продължаваше надълбоко. Стегнах се и огледах изтерзаното му тяло. Имаше още загноявания. Издуваха се, някои лъскави и почти бели, други червени и възпалени, и обкръжени от мрежи тъмни жилки.