Аферата „Зелда“
- Автор: Грегори Филиппа
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Издателство „Еднорог“
- ISBN: 978-954-365-170-2
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аферата „Зелда“». Краткое содержание книги:
Зелда може да прави всичко, което Изобел не може: изрича неизреченото, нарушава табута и отприщва желания. Изобел и агентът й, Трой, се наслаждават на тази необузданост, на зашеметяващия успех на лудата си идея, но Изобел долавя някаква заплаха зад красивата маска. Осъзнала дълбоко спотаените си копнежи, тя все пак търси сигурността и уюта на съпружеската любов. Но и у дома познатото се е променило…
Смяна на идентичност, забранени страсти и предателства се преплитат в тази великолепна история за измама и самоизмама, за литературни мистификации и издателски трикове — и най-вече за любовта в различните й превъплъщения.
— Госпожице Виър, „Джъстин и Фрийман Прес“ ще се заеме да пласира тази книга там, където от нея ще се продадат най-много екземпляри. Именно това искаме всички.
— Разбира се, че ще опитаме в книжарниците — каза неубедително Чарлс. — Но голямата сила на тази книга, както я виждаме ние, е способността й да достигне до обикновените хора — той се обърна отново към Зелда Виър: — Вие наистина знаете как мисли обикновената жена. Това най-вече впечатли всички нас в „Джъстин и Фрийман“. Дадох ръкописа на секретарката си и на жена си, и мога да ви кажа, че когато тези две обикновени жени се върнаха при мен и ми казаха, че са видели себе си в тази прекрасна история, разбрах, че имаме пред себе си победител.
— Едновременно много нормално и много ексцентрично — потвърди Сюзън. — Именно това ме привлече: чудатостта на историята. И най-вече дързостта; абсолютно централна за този тип литература.
— А кой тип имате предвид? — попита Трой.
Сюзън го погледна, сякаш не можеше да има съмнение.
— Художествени текстове по действителни случаи — каза тя категорично. — Това е роман за едно оцеляване. Не бихме могли да му осигурим успех по никакъв друг начин. Това е историята на самата Зелда, променена, за да се превърне в художествен разказ, и разказана в трето лице — макар че в това отношение може да се наложат редакторски поправки, но това е действителната история на ужасяващо малтретирана жена, която оцелява и си отмъщава.
Изобел почувства как ръката й стисва по-силно столчето на чашата с шампанско.
— Но ако това беше реално, ако беше вярно, тогава срещу Чарити би трябвало да бъдат повдигнати десетки обвинения в престъпления — тя замълча, осъзнавайки, че раздразненият й изблик съвсем не приличаше на бавния, провлечен говор на Зелда Виър.
— Съжалявам. Това, което исках да кажа, беше, че — това не може да се предлага като истинска история. Не е възможно. Нали? Защото Чарити отвлича две деца и опожарява до основи цяла къща, предизвиква банкрутирането на фирма, изнудва политик, и оставя белег върху лицето на онази жена.
— Предположих, че има художествен елемент — каза Сюзън отривисто. — И ще поясним това недвусмислено. Но това е история за оцеляването, нали? Има сърцевина от истина, при това — ужасна истина.
— Да-каза Трой.
— Не — каза Изобел.
Трой прекоси стаята, взе ръката й и я целуна. Освен топлото докосване на устните му тя почувства и предупредителното щипване.
— Тя е толкова добър творец, че още не може да осъзнае истината, която е изрекла — заяви той твърдо. — Все още е в процес на отричане.
Пет
Трой и Изобел нямаха време да поговорят, преди да пристигнат следващите двама редактори, а после — по-следващите. Прииждаха цяла сутрин, изпиваха по чаша шампанско, възхваляваха романа до небесата, обещаваха зашеметяващи продажби, и всички, всички до един, се опитваха да убедят Изобел да признае, че романът е автобиографичен. Когато затвори вратата след последния редактор, Трой откри Изобел в спалнята й; прибрала перуката върху поставката, захвърлила скъпия розов костюм върху неоправеното легло, тя трескаво жулеше зачервеното си лице с хартиени кърпички.
— Какво става? — попита той сковано.
Тя се обърна към него, с очи, оградени от черни кръгове влажна спирала за мигли.
— Това е невъзможно — каза тя. — Ние я измислихме, измислихме Зелда Виър, а сега всички се хванаха за това. Искат тя да е оцеляла от преживяванията си със секта сатанисти, а това са глупости. Не мога да го понеса. Не мога дори да опитам да се преструвам, че тези неща са верни. И не мога дори да започна да се преструвам, че съм изпаднала в отрицание по отношение на творчеството си, така че не опитвай с този подход. Ще трябва да отменим наддаването.
Той беше готов да й се сопне, но се сдържа.
— Колко струва плувният басейн?
Тя се поколеба и се обърна към него:
— Петдесет хиляди лири… не знам.
— И ще помогне на състоянието на Филип?
— Той смята така.
Трой кимна.
— Онзи последен редактор, от „Рутсман“, каза, че са готови да започнат наддаването за световните права от двеста хиляди лири. И това — само за начало на наддаването. Може да се стигне до половин милион.
Изобел изпусна едно изцапано памуче върху тоалетната масичка и го погледна безмълвно.
— Ще отида да купя малко сандвичи — каза Трой. — Мисля, че един малък обяд би се отразил добре и на двама ни.
Изобел се появи на прага на кухнята, облечена с широката си набрана пола с широкия колан, памучна риза и пуловер, наметнат на раменете. Кестенявата й коса беше прибрана в обичайния кок, лицето й беше чисто и блестящо, без следа от червило. Сякаш преднамерено бе искала с външността си да напомни на Трой, че е застаряваща жена с академични интереси, дошла от провинцията на гости и вече копнееща да се прибере отново у дома.