Сребърна приказка
- Автор: Новик Наоми
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Екслибрис
- ISBN: 978-619-7115-33-8
- Переводчик: Неза Михайлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сребърна приказка». Краткое содержание книги:
— А ти какво ще ми дадеш в замяна?
Очите му се разшириха и цветът от тях изчезна. Бурята зад него се развилня и леден въздух, пълен със снежинки, проряза лицето ми. Очаквах, че ще ме удари и той изглежда наистина имаше такова желание. Но това не се случи.
— Три пъти, простосмъртно момиче — произнесе той ритмично, като песен, — три пъти ще превръщаш среброто в злато за мен, иначе сама ще се превърнеш в лед.
Вече и без това усещах, че съм почти вледенена, през костите ми проникваше мраз, но за щастие ми беше прекалено студено, за да треперя.
— И после? — попитах аз с глас, който не потрепери.
— И после ще те направя моя царица, ако успееш — отвърна подигравателно той и хвърли в краката ми кесията, която силно прозвънтя. Вдигнах я и се изправих, но той беше изчезнал, а гласът на майка ми се чу от стаята бавно, сякаш й беше трудно да говори.
— Мирием, защо държиш вратата отворена? Става студено.
Глава 7
Кесията, която Старик остави, беше десет пъти по-тежка от предишната и пълна с блестящи монети. Започнах да ги броя и да ги редя на равни купчинки, като заедно с тях подреждах и мислите си.
— Ще заминем — каза тихо майка ми, като гледаше как подреждам монетите. Не й бях казала какво беше обещал или по-скоро заплашил да направи Старик, но на нея работата и без това не й харесваше: владетелят на елфите да идва и да иска да му давам злато. — Ще отидем при баща ми или някъде по-далеч.
Но аз бях сигурна, че това не беше решение. Колко далеч можеше да избяга човек от зимата? Дори и да имаше страна на хиляди мили оттук, която да е недостъпна за него, това означаваше, че ще трябва да плащаме подкупи при прекосяването на всяка граница и да изградим нов дом на мястото, на което се окажем накрая, а кой знае как щяха да се отнесат към нас там. Достатъчно истории бяхме чували за това какво се е случило с нашите хора в други страни под властта на крале и епископи, пожелали да се отърват от своите дългове и да напълнят кесиите си с конфискуваното злато. Един от прачичовците ми беше дошъл от топла страна, от къща с портокалови дървета в оградена със стени градина; сега някой друг обираше портокалите, които неговото семейство грижливо беше засадило и отглеждало, а те имаха късмет, че са стигнали живи до тук.
Мислех си, че дори и в топла страна нямаше да мога да избягам завинаги. Един ден вятърът ще задуха, температурата ще падне, и посред нощ под прага ще се промъкне мраз. Той ще дойде и ще изпълни обещанието си, последното отмъщение, след като съм прекарала живота си в скитане по света, изплашена и останала без дъх. И ще ме замрази на прага на дома ми в пустинята.
Върнах обратно в кесията подредените на шест купчинки монети, по десет във всяка. Сергей вече беше дошъл; изпратих го да каже на Олег, че го моля да дойде с шейната и да ме закара във Висня още тази нощ.
— Кажи му, че ще намаля дълга му с една копейка, ако ме закара до Висня и ме върне в събота вечерта — казах мрачно аз; това беше два пъти повече, отколкото струваше такова пътуване, но беше важно да тръгна веднага. Старик може и да ми беше дал три дни, но моята възможност да свърша работата беше до залез-слънце в петък; не мислех, че би ми удължил срока заради Шабат.
Бях на пазара щом се съмна на другия ден и в момента, в който ме видя, Исак нетърпеливо попита:
— Имаш ли още сребро? — После се изчерви, защото се сети, че е добре възпитан мъж и добави: — Тоест първо добре дошла!
— Да, имам още — отвърнах аз и изсипах съдържанието на тежката кесия, което засия на черното кадифе; той още дори не беше извадил инструментите си на масата.
— Този път трябва да върна шейсет златни монети — казах аз.
Той вече въртеше монетите в ръцете си, а лицето му се озаряваше от жажда.
— Не мога да си спомня… — започна той, като че ли говореше на себе си, а после осъзна какво съм казала и остана с отворена уста. — Трябва да имам малко печалба от работата, която ще извърша!
— Има достатъчно материал, за да направиш десет пръстена по десет злоти всеки — отвърнах аз.
— Няма да мога да ги продам всичките.
— Да, ще можеш.
В това бях сигурна: сега, когато херцогът имаше пръстен от вълшебно сребро, всеки богат мъж или жена ще иска веднага да има същия.
Той гледаше намръщено монетите, повъртя ги между пръстите си и въздъхна:
— Ще направя огърлица и ще видим какво можем да получим за нея.