Огън и кръв
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: История на дома Таргариен #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559197
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Огън и кръв». Краткое содержание книги:
Вълнуващата история на Таргариените оживява
Столетия преди събитията от „Игра на тронове“ домът Таргариен – единствената фамилия господари на дракони, преживяла Ориста на Валирия – се установява на Драконов камък. „Огън и кръв“ започва със сказанието за легендарния Егон Завоевателя, създателя на Железния трон, и продължава с описанието на поколенията Таргариени, борили се да завладеят това легендарно седалище на власт, чак до гражданската война, която почти унищожава династията им.
Какво всъщност се случва по време на Танца на драконите? Защо е толкова гибелно да се посети Валирия след Ориста? Какви са най-ужасните престъпления на Мегор Жестокия? Какъв е бил Вестерос, когато драконите са властвали в небесата? Това са само някои от въпросите, получили отговор в хрониката, разказана от учен майстер на Цитаделата и съдържаща над осемдесет черно-бели илюстрации от художника Дъг Уитли.
„Огън и кръв“ е първата част от двутомната хроника на Таргариените, изненадваща с ново разбиране за динамичната, често кървава и винаги завладяваща история на Вестерос.
Принц Мегор останал непокорен. Неговият баща бил взел и двете си сестри за съпруги, изтъкнал той; ограниченията на Вярата можело да властват над по-низши, но не над кръвта на дракона. Никакви слова на крал Енис не могли да изцерят раната, която думите на брат му отворили така, и много благочестиви лордове из Седемте кралства осъдили брака и започнали да говорят открито за „Курвата на Мегор“.
Раздразнен и ядосан, крал Енис дал на брат си избор: или изоставя Алис Хароуей и се връща при лейди Серайз, или понася години изгнание. Принц Мегор избрал изгнание. През 40 г. СЗ заминал за Пентос, като взел със себе си лейди Алис, дракона си Балерион и меча Блекфайър. (Казват, че Енис поискал от брат си да му върне Блекфайър, на което принц Мегор отговорил: „Ако искаш, ела да ми го вземеш“.) Лейди Серайз останала изоставена в Кралски чертог.
За да замести брат си като Ръка, крал Енис се обърнал към септон Мурмисон, благочестив свещеник, за когото се разправяло, че можел да изцери болния с ръкополагане. (Кралят го накарал да ръкополага на корема на лейди Серайз всяка нощ с надеждата, че брат му може да се разкае за глупостта си, ако законната му съпруга стане плодовита, но дамата скоро се уморила от нощния ритуал, напуснала Кралски чертог и се върнала при баща си в Хайтауър.) Несъмнено Негова милост се надявал, че изборът ще смири Вярата. Ако е така, сбъркал е. Септон Мурмисон можел да изцери владението толкова, колкото можел да направи Серайз Хайтауър плодовита. Върховният септон продължавал с речите си и из цялото владение лордовете в своите замъци говорели за слабостта на краля. „Как може да управлява Седемте кралства, след като не може да управлява брат си?“, казвали.
Кралят оставал в неведение за недоволството във владението. Мирът се върнал, досадният му брат бил отвъд Тясното море, а на върха на Високия хълм на Егон започнал да се издига нов замък: целият построен от светлочервен камък, новото седалище на краля щяло да бъде по-голямо и по-пищно от Драконов камък, с дебели стени, барбакани и кули, способни да устоят на всеки враг. Червената цитадела, така я нарекли хората на Кралски чертог. Строежът ѝ се превърнал в мания за краля. „Моите потомци ще управляват оттук хиляда години“, заявил Негова милост. Може би мислейки за тези наследници, през 41 г. СЗ Енис Таргариен направил катастрофална грешка и обявил намерението си да даде ръката на дъщеря си Рена в брак за нейния брат Егон, наследника на Железния трон.
Принцесата била на осемнайсет, принцът на петнайсет. Били близки от детството си, играели си заедно като малки. Макар Егон така и да не си взел свой дракон, неведнъж се бил извисявал в небесата със своята сестра на Сънеплам. Бил строен, красив и все по-висок с всяка изтекла година и мнозина казвали, че бил самият образ на своя дядо на същата възраст. Три години служба като скуайър изострили уменията му с меч и брадва и бил смятан надлъж и шир за най-добрата пика в цялото владение. Напоследък много млади девици хвърляли око на принца, а Егон не бил безразличен към ухажванията им. „Ако принцът не бъде оженен — написал Великият майстер Гавен на Цитаделата, — Негова милост скоро ще има внук копеле, с което да се примирява“.
Принцеса Рена също имала много ухажори, но за разлика от брат си, не окуражавала никого от тях. Предпочитала да прекарва дните си със своите близки, с кучетата и котките си, и с новата си фаворитка Алейн Ройс, дъщеря на лорда на Писан камък — пълничко и невзрачно момиче, но толкова обичано, че Рена понякога я взимала за полет на гърба на Сънеплам, също както правела с брат си Егон. По-често обаче Рена отлитала в небесата сама. След като навършила шестнайсет, принцесата заявила, че е пораснала жена, „свободна да летя където пожелая“.
Летяла, и още как. Сънеплам го виждали чак при Харънхъл, Тарт, Писан камък, Града на гларуса. Шушукало се (макар така и да не се доказало), че на един от тези полети Рена отстъпила цвета на своята девственост на простосмъртен любовник. Странстващ рицар според един от разказите; според други бил певец, син на ковач, селски септон. В светлината на тези приказки някои предположили, че Енис може да е изпитвал нуждата да види дъщеря си омъжена колкото се може по-скоро. Независимо от истинността на това предположение, на осемнайсет Рена определено била на възраст за женене, три години по-голяма, отколкото били майка ѝ и баща ѝ, когато се оженили.