Серафина

— Не могат ли да ловуват в северните долини? — попита принцесата.

— Могат и го правят, но северните долини са само една трета от площта на обединените Южни земи, а и те също не са пусти. Драконите си съперничат с варварски племена за изчезващите стада.

— Не могат ли просто да ядат варвари? — попита Глизелда.

Не ми харесваше надменният й тон, но не можех да й го кажа.

Проследих с поглед декоративната инкрустация върху капака на клавесина, сякаш насочвах раздразнението си по тези заврънкулки, и казах:

— Ние, хората, не сме много вкусни за ядене, твърде жилави сме, а и не сме приятни за ловуване, защото се обединяваме и съпротивляваме. Моят учител веднъж дочул един дракон да ни сравнява с хлебарки.

Мили сбръчка носа си, но Глизелда ме гледаше озадачено. Очевидно тя никога не беше виждала хлебарка. Оставих Мили да й обясни — описанието накара принцесата да изписка, след което тя поиска да узнае:

— По какво си приличаме с тези паразити?

— Погледнато от перспективата на драконите — ние сме навсякъде, лесно се укриваме, възпроизвеждаме се сравнително бързо, крадем плячката им и миришем лошо.

Момичетата се намръщиха.

— Нито една от нас не мирише лошо! — възкликна Мили.

— За тях миришем.

Тази аналогия се оказа особено уместна, затова я изведох до логичното й заключение:

— Представете си, че ужасно много хлебарки се навъдят във вашата къща. Какво ще направите?

— Ще ги избием! — извикаха и двете момичета.

— Ами ако хлебарките са интелигентни и се обединят, използвайки хлебаркова дракомахия срещу нас? Ами ако те наистина имаха шанс да ни победят?

Глизелда настръхна от ужас, но Мили каза:

— Ще се помирим с тях. Ще им дадем да ползват определени къщи, ако оставят на мира тези, в които живеем ние.

— Това обаче няма да е истинското ни намерение — рече мрачно принцесата, докато потропваше с пръсти по клавесина. — Ще се престорим, че искаме мир, а след това ще подпалим къщите им.

Аз се засмях — беше ме изненадала.

— Напомнете ми да не ставам ваш враг, принцесо. Но ако хлебарките имаха надмощие, ние нямаше да се предадем, нали? Щяхме ли да се опитаме да ги измамим?

— Категорично.

— Добре. Можете ли да се сетите за нещо, каквото и да е то, което хлебарките да направят, за да ни убедят да ги оставим живи?

Момичетата обмениха скептични погледи.

— Хлебарките само ти крадат храната и се спотайват на противни места — каза Мили и се сви. Разбрах, че има опит с насекомите.

Глизелда обаче мислеше упорито, а върхът на езика й леко се подаваше от устата.

— Ами ако те можеха да дават приеми или да строят катедрали, или да пишат поезия?

— Щяхте ли да ги оставите живи?

— Може би. Колко грозни са те в действителност?