Открадни си целувка

Лори плъзна поглед по витата стълба — спалнята сигурно е на горния етаж, помисли си тя. Докато изкачваше стълбите, тя се спираше да разгледа окачените снимки в рамки, които обточваха стената. Ейдън и Рейчъл в деня на тяхната сватба — пред църквата в Бромли, където се бяха оженили. Рейчъл изглеждаше толкова млада в бялата рокля с голи рамене, която бяха избрали заедно с Лори в универсалния магазин Дебънамс, с вдигната и украсена с розови рози руса коса. Ейдън стоеше гордо до нея, най-малко една глава по-висок, широкоплещест и облечен в костюм конфекция. Ето друга снимка: Рейчъл, вече малко по-голяма, и малката Мили позират в градината, на следващата снимка Ейдън и Рейчъл бяха на плажа с двете деца. Идеалното семейство.

На площадката Лори намери голяма спалня с дъбов гредоред. До стената отсреща се виждаше огромно легло с красив, ушит на ръка юрган.

Лори надникна в стаята от другата страна на площадката. Включи осветлението и стената насреща оживя с изрисувани морски вълни и самотен остров в далечината, после видя основната мебел в стаята — леглото — изработено като сложен пиратски кораб, с папагал играчка, който висеше от платното, и пиратски капитан, нарисуван на стената зад него. Лори се усмихна — това сигурно беше стаята на Зак. Един бегъл поглед по пъзелите и играчките, струпани по рафтовете и преливащи от кутиите, потвърдиха подозрението й.

Последната стая на този етаж трябва да е на Мили, реши тя, като се насочи нататък. Лори включи осветлението и стаята се окъпа в бледо пурпурно сияние. Върху лявата стена беше нарисувана Шан-з-Елизе, с парижки кафенета и бутици с изчистени черни линии, водещи към картина на Айфеловата кула до прозореца. От дясната й страна имаше рамкирани плакати на френски филми. От тавана се спускаше драперия от полупрозрачен муселин, обгръщащ леглото на Мили, а френска дървена етажерка, всъщност стелаж за вино, съхраняваше учебниците и обувките й.