Огън и кръв
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: История на дома Таргариен #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559197
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Огън и кръв». Краткое содержание книги:
Вълнуващата история на Таргариените оживява
Столетия преди събитията от „Игра на тронове“ домът Таргариен – единствената фамилия господари на дракони, преживяла Ориста на Валирия – се установява на Драконов камък. „Огън и кръв“ започва със сказанието за легендарния Егон Завоевателя, създателя на Железния трон, и продължава с описанието на поколенията Таргариени, борили се да завладеят това легендарно седалище на власт, чак до гражданската война, която почти унищожава династията им.
Какво всъщност се случва по време на Танца на драконите? Защо е толкова гибелно да се посети Валирия след Ориста? Какви са най-ужасните престъпления на Мегор Жестокия? Какъв е бил Вестерос, когато драконите са властвали в небесата? Това са само някои от въпросите, получили отговор в хрониката, разказана от учен майстер на Цитаделата и съдържаща над осемдесет черно-бели илюстрации от художника Дъг Уитли.
„Огън и кръв“ е първата част от двутомната хроника на Таргариените, изненадваща с ново разбиране за динамичната, често кървава и винаги завладяваща история на Вестерос.
Малко е написано на Общата реч за този странен и необикновен авантюрист, Ракалио Риндун, но в Свободните градове неговият живот е бил тема на две задълбочени проучвания и неизброимо количество песни, поеми и вулгарни романси. В родния му град, Тирош, името му си остава анатема за мъже и жени от добра кръв до ден-днешен, но е уважавано от крадци, пирати, курви, пияници и прочее сган.
Изненадващо малко е известно за младостта му, а много от онова, което мислим, че знаем, е лъжливо и противоречиво. Бил уж шест и половина стъпки висок, с едното рамо по-високо от другото, което му придавало изгърбена стойка и олюляваща се походка. Говорел десетина диалекта на валирианския, което предполага, че е бил от знатно потекло, но също така имал мръсна уста, което предполага, че е дошъл от бордеите. По обичая на мнозина тироши боядисвал косата и брадата си. Пурпур бил любимият му цвят (което намеква за връзка с Браавос) и повечето му описания споменават за дълга къдрава червена коса, често прошарена с оранж. Харесвал сладки миризми и често се къпел в лавандула или розова вода.
Това, че бил човек с огромна амбиция и огромни апетити, изглежда ясно. Бил е чревоугодник и пияница при бездействие и демон в битка. Можел да борави с меч и с двете ръце и понякога се биел с два наведнъж. Почитал боговете: всички богове, навсякъде. При опасност да загуби битка имал навика да хвърля ашици, за да избере кой бог да умилостиви с жертвоприношение. Макар Тирош да бил робски град, мразел робството, което предполага, че може би самият той имал робски произход. Когато бил богат (спечелил и пропилял няколко крупни състояния), купувал всяко момиче робиня, което му хванело окото, целувал го и го пускал на свобода. Щедър бил с хората си и взимал пай от плячката не по-голям от този на най-нищожния от тях. В Тирош го знаели, че хвърлял златни монети на просяци. Ако някой се възхитял на нещо негово, било то ботуши, пръстен със смарагд или съпруга, Ракалио му ги тикал в ръцете като подарък.
Имал дузина съпруги и никога не ги биел, но понякога им заповядвал те да го бият. Обичал котенца и мразел котки. Обичал бременни жени, но деца ненавиждал. От време на време имал навика да се облича в женски дрехи и да играе „курвата“, макар че високият ръст, изкривен гръб и червена брада го правели по-чудат от женска за окото. Понякога избухвал в смях в разгара на битката. А понякога запявал мръснишки песни.
Ракалио Риндун бил луд. И все пак хората му го обичали, биели се за него, умирали за него. А за няколко кратки години го направили крал.
През 133 г. СЗ в Каменните стъпала „кралица“ Ракалио бил на върха на своята мощ. Алин Веларион е могъл вероятно да го съкруши, но щяло да му струва половината сила, опасявал се, а му е бил нужен всеки мъж, за да се надява да победи Червения кракен. Ето защо избрал разговора вместо битка. Откъснал своята „Лейди Бела“ от флотата и я вкарал в пристана на Кървав камък под мирен флаг, за да се опита да уговори свободно преминаване на корабите си през водите на Риндун.
В крайна сметка успял, макар че Ракалио го задържал за повече от две седмици в просторната си дървена крепост на Кървав камък. Доколко лорд Алин е бил пленник или гост, изобщо не е било много ясно дори за негово благородие, защото домакинът му бил променлив като морето. Един ден приветствал Дъбовия юмрук като приятел и брат по оръжие и го подканял да се обедини с него и да нападнат Тирош. На следващия хвърлял ашиците да види дали да екзекутира госта си. Настоял лорд Алин да се бори с него в кална яма зад укреплението си, пред очите на стотици смеещи се пирати. Обезглавил един от своите хора, обвинен в шпионаж за тирошите, и поднесъл на лорд Алин главата като знак за дружбата им, но на следващия ден обвинил негово благородие, че самият той е нает от архонта. За да докаже невинността си, лорд Алин бил принуден да убие трима пленници тироши. Когато го сторил, „кралицата“ толкова се зарадвал, че пратил две от жените си в спалнята на Дъбовия юмрук същата нощ.
— Дай им синове — заповядал Ракалио. — Искам синове храбри и силни като теб.
Изворите ни се двоумят доколко лорд Алин е изпълнил заръката.
Накрая Риндун се съгласил флотата на Веларион да премине, срещу цена. Поискал три кораба, съюзен договор, изписан на овча кожа и подписан с кръв, и целувка. Дъбовия юмрук му дал трите най-негодни за плаване кораба във флотата си, съюзен договор, изписан на пергамент и подписан с майстерско мастило, и обещанието за целувка от лейди Бела в случай, че „кралицата“ им гостува на Дрифтмарк. Това се оказало достатъчно. Флотата преминала през Каменните стъпала.