Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
В същото време страшна бледност заля лицето й.
Шарни я видя отдалеч, без да смее да се приближи до нея.
Съдията прекоси големия салон, заведе Андре при краля, който я целуна по челото и каза:
— Графиньо, минете при кралицата, Нейно величество иска да ви направи сватбен подарък.
След тези думи, които смяташе за много любезни, кралят се оттегли, следван от целия двор, като остави младоженката развълнувана и отчаяна. Филип я бе уловил под ръка.
— Ох — промълви тя, — не мога повече! Филип! А ми се струваше, че ще мога да издържа!
— Смелост — каза тихо Филип, — само още това изпитание, сестро.
— Не, не — отвърна Андре, — не мога. Силите на жената са ограничени, може би ще направя това, което искат от мен, но помисли си, Филип, ако тя ме заговори, ако тя ме похвали, ще умра!
— Ще умрете, ако трябва, скъпа ми сестро — каза младият човек, — и тогава ще бъдете по-щастлива от мен, защото и аз ще искам да бъда мъртъв!
Той произнесе тези думи толкова мрачно и мъчително, че Андре, сякаш убодена от жило, се втурна напред и влезе при кралицата. Оливие я видя и застана до губерите, за да не закачи, докато минава, роклята й. Той остана сам в салона с Филип, който беше навел глава като зет си. Чакаше да свърши разговора на кралицата с Андре.
Тя намери Мария-Антоанета в големия й кабинет. Въпреки сезона, беше юни, кралицата бе наредила да се запали огън. Седнала беше в креслото си, отметнала глава назад, затворила очи и сключила ръце като мъртва. Трепереше. Госпожа Дьо Мизери, която бе въвела Андре, дръпна завесите, затвори вратите и излезе от помещението.
Андре, права, разтреперана от вълнение и гняв, разтреперана и от слабост, чакаше, свела очи, поне една дума да стигне до сърцето й. Чакаше гласа на кралицата, както осъден чака брадвата, която трябва да пресече живота му. Ако в този миг Мария-Антоанета бе отворила уста, Андре, разбита, сигурно щеше да падне, преди да разбере или да отговори нещо.
Една минута, един век продължи ужасното мъчение, преди кралицата да помръдне. Най-после тя стана и като се облегна с две ръце на облегалките на креслото, взе от масата един лист, който треперещите й пръсти изпуснаха няколко пъти. После, движейки се като сянка, без да се чува друг шум освен този от допира на роклята й до килима, тя се приближи до Андре, протегна ръка и й подаде листа, без да пророни дума. Всякакви думи бяха излишни между тези две сърца, не беше нужно кралицата да раздвижва ума на Андре, а Андре не можеше нито за миг да се съмнява в благородната душа на кралицата.
Всяка друга щеше да си помисли, че Мария-Антоанета й дава богата зестра или документ за собственост, или назначение на някаква длъжност в двора.
Андре се сети, че документът съдържа нещо друго. Тя го взе и без да помръдне от мястото си, го зачете. Ръката на Мария-Антоанета се отпусна. Очите й се вдигнаха бавно към Андре.
Андре — бе писала кралицата, — вие ме спасихте. Аз дължа щастието си на вас, животът ми ви принадлежи. В името на това щастие, което ви струва толкова скъпо, ви се заклевам, че можете да ме наричате ваша сестра. Опитайте се, няма да ме видите да се изчервя.
Предавам в ръцете ви това писмо. То е свидетелство за моята признателност, зестрата, която ви давам.
Вашето сърце е най-благородното от всички сърца. То ще ми се отплати за подаръка, който ви предлагам.
Андре на свой ред погледна кралицата. Видя как очите й се навлажниха, как главата й натежа, видя, че чака отговор. Тя прекоси бавно стаята, отиде и изгори в почти угасналия огън писмото на кралицата, поклони се дълбоко, без да пророни дума, и излезе от кабинета.
Мария-Антоанета направи крачка да я спре, да я последва, ала непреклонната графиня остави вратата отворена и отиде при брат си в съседния салон.
Филип повика Шарни, улови ръката му и я сложи в дланта на Андре, докато на прага на кабинета, иззад завесата кралицата гледаше мъчителната сцена.
Шарни си тръгна като годеник на смъртта, когото мрачната годеница отвежда. Вървейки, той виждаше как стъпка по стъпка зад него изчезваше завинаги бледата фигура на Мария-Антоанета. Поне така мислеше. Пред вратата на замъка чакаха две каляски. Андре се качи на първата. Точно когато Шарни се готвеше да я последва, новата графиня рече:
— Господине, мисля, че вие заминавате за Пикардия.
— Да, госпожо — отговори Шарни.
— А аз заминавам за мястото, където умря майка ми, графе. Сбогом.
Шарни се поклони, без да отговори. Конете понесоха Андре самичка.
— Вие оставате с мен, за да ми съобщите, че сте мой враг, нали? — каза тогава Оливие на Филип.