Шансове
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камелия Вълова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Шансове». Краткое содержание книги:
Намръщи се. Неговият син — педераст! Не, това не беше възможно, беше някаква грешка.
Коста сигурно беше сбъркал в преценката си.
Съблече се по гащета и си легна. В стаята, въпреки че климатичната инсталация отново беше включена, все още беше горещо.
Какво кроеше шибаният Бонати? До Джино беше достигнал слух, че той и близнаците Касари са станали много гъсти. Енцо много добре знаеше чувствата му към фамилия Касари. Но какво му пукаше на него? В отсъствието на Джино единствените му съперници бяха едно момиче и един изкуфял стар пръдльо… Извини ме, Коста, но си е точно така.
Сигурно не е било никак трудно да превземат подмолно „Маджириано“. Особено след като Бяха отстранили Марко. Най-сигурната проверка на Енцо Бонати, на неговата лоялност и приятелство включваше един единствен въпрос: ще се откаже ли Бонати от контрола над двата хотела във Вегас? Коста си мислеше, че това ще стане лесно. Джино не беше толкова сигурен. Интуицията му подсказваше, че ще има проблеми. А интуицията му никога не го лъжеше.
Затвори очи и в съзнанието му изплуваха Лъки и Дарио.
Лъки и Дарио!
Двамата подскачаха и танцуваха като кукли на конци, докато той потъна в неспокоен сън.
Петък, 15 юли 1977
Ню Йорк, Сутринта
Лъки спа лошо, будеше се всеки час, за да проверява колко е часът. Когато Коста й се обади — точно след разговора с Боги — тя го отряза:
— Утре, сега не ми се занимава с това!
Коста не се опита да продължи разговора. Явно моментът не беше подходящ да й каже, че Джино е в Ню Йорк — разбра това от резкия й категоричен тон.
След като така и така се беше събудила, въпреки че беше ранна утрин, Лъки реши да отиде до летището и да посрещне Боги. Загатнатите, но неизяснени от Боги неща, направо я подлудяваха. Обади се на портиера да извика такси, което я откара до подземния гараж, където беше паркирала снощи своя „Мерцедес“. Когато посегна да отключи колата с резервните си ключове, видя закрепена бележка под чистачката на предното стъкло. Бързо я издърпа и прочете съдържанието, написано с хубав почерк: Разполагаш с три дни, после ще те открия по номера на колата ти и ще ти се обадя — Стивън.
Засмя се. Сигурно беше дошъл специално дотук, за да й остави бележка. Щеше да му се обади… искаше да му се обади… Веднага след като разбереше какво е открил Боги.
Джино стана в шест, облече се и закуси. Към седем се обади по телефона на Коста.
— За колко часа е срещата с Бонати? — настойчиво попита той.
— Енцо предлага в един. В Бруклин. В един ресторант, в който ходи често. Имало градина и каза, че ще харесаш касетата. Освен това каза…
— Какво й лошото на касатата в „Рикади“? — прекъсна го Джино.
— Нищо, нищо — отвърна нервно Коста. — Ако предпочиташ да се видите там, естествено ще говоря с Енцо и…
— Добре. „Рикади“. В два часа. Ще се видим там.
Дарио се мъчеше да се събуди. Не можеше да отлепи клепачите си, тежаха като олово…
Беше много рано. В това беше сигурен. Отвън долиташе шумът от колата, с която събираха боклука… детски гласчета, които отиваха на училище. Не беше в своя апартамент… Не знаеше къде се намира… Отново се унесе в дрямка, после потъна в дълбок сън.
Долу, в кухнята на първия етаж, Сал целуна леко Рут по бузата и каза:
— Сигурна ли си, че знаеш какво правиш.
Рут кимна и пооправи роклята си.
— Знам точно какво трябва да направя.
— Добре — каза Сал и вдигна ръката си, стисната в юмрук с изправен палец — с пожелание за успех. — Започвай!
Кери стана преди Елиът. Случваше се втора поредна сутрин и това вече беше необичайно. Този път облече черен костюм с панталон, не си сложи никакви бижута. Среса лъскавата си коса и я прибра на тила в стегнат кок. В осем беше готова за излизане.
— Кери — обади се Елиът, — къде си тръгнала?
— В един новооткрит салон за фитнес. Бил нещо изключително.
— Исках още днес да заминем от града, а ти отиваш в някакъв фитнес салон.
Тя опита да се усмихне, но усети, че лицето й е замръзнало в нелепа гримаса.
— Ще се върна за обяд — побърза да го успокои тя.
Той изсумтя отегчен.
— Не знам какво става с теб напоследък. Откакто този проклет ток спря…
— С мен не става нищо. Само се грижа за здравето си.
— Ще се обадя да потвърдя резервацията за Бахамите. Бъди готова да заминем довечера.
Тя безволево кимна. Може би… Само може би…