Графиня Дьо Шарни
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Атанасов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Графиня Дьо Шарни». Краткое содержание книги:
87.
Съдба
Десет минути след заминаването на Изидор дьо Шарни пристигна колата на краля.
Както бе предвидил господин Дьо Шоазьол, сборището се беше разпръснало напълно.
Знаейки, че в Пон-дьо-Сомвил трябва да ги чака първият отряд от войските, граф Дьо Шарни изобщо не беше помислил, че е наложително да остава назад. Той препускаше до вратичката на колата и припираше пощальоните, които изглежда бяха получили някаква заповед и караха в ситен тръс. Пристигайки в Пон-дьо-Сомвил, като не видя нито хусарите, нито господин Дьо Шоазьол, кралят неспокойно подаде глава от колата.
— Моля ви, сир — каза Шарни, — не се показвайте, аз ще се осведомя какво става.
И влезе в сградата на пощата.
Пет минути по-късно се появи отново. Беше научил всичко и го повтори на краля.
Кралят разбра, че господин Дьо Шоазьол се беше оттеглил, за да му освободи пътя.
Важното беше да тръгнат отново и да пристигнат в Сен-Менеулд. Несъмнено господин Дьо Шоазьол се беше оттеглил в Сен-Менеулд и в този град щяха да намерят събрани хусарите и драгуните. В момента на тръгването Шарни се приближи до вратичката.
— Какво ще заповяда кралицата? — попита той. — Трябва ли да тръгна напред? Или да вървя отзад?
— Не ме напускайте — каза кралицата.
Шарни се поклони от коня и препусна до вратичката.
В това време Изидор препускаше отпред, без да разбира нищо от пустотата по пътя, прокаран по толкова права линия, че на известни места можеше да вижда на разстояние от една до една и половина левги пред себе си.
Неспокоен, той пришпорваше коня си, вземайки такава преднина пред колата, каквато не беше вземал досега, защото се страхуваше, че жителите на Сен-Менеулд са се отнесли с драгуните на господин Дандоан така, както жителите на Пон-дьо-Сомвил с хусарите на господин Дьо Шоазьол.
Той не се лъжеше. Първото нещо, което забеляза в Сен-Менеулд, беше големият брой национални гвардейци, пръснати по улиците. Те бяха първите, които срещаше след Париж.
Целият град изглеждаше развълнуван, в квартала срещу този, през който навлизаше Изидор, биеше барабан.
Виконтът препусна по улиците, без ни най-малко да изглежда обезпокоен от цялото това вълнение. Той пресече големия площад и спря пред пощата.
Пресичайки големия площад, Изидор забеляза дузина драгуни с полицейски шапки, седнали на една пейка. На няколко крачки от тях, до един прозорец на мецанина, беше маркиз Дандоан, също с полицейска шапка, държащ нагайка в ръката си.
Изидор мина, без да спре и без да даде вид, че го е забелязал. Той предполагаше, че господин Дандоан, знаейки какъв трябва да бъде костюмът на куриерите на краля, ще го разпознае, следователно няма нужда от друг знак.
Един млад човек на двайсет и осем години, с коси, подстригани ала Тит, както ги носеха патриотите по онова време, с бакенбарди, стигащи до врата и заобикалящи лицето му, стоеше на вратата на пощата, облечен в халат. Изидор търсеше към кого да се обърне.
— Какво желаете, господине? — каза младият мъж с черните бакенбарди.
— Да говоря със станционния надзирател — каза Изидор.
— Станционният надзирател отсъства в момента, господине. Но аз съм синът му, Жан-Батист Друе… Ако мога да го заместя, говорете.
Младият човек наблегна на името Жан-Батист Друе, сякаш бе отгатнал, че тези думи или по-скоро тези имена ще придобият съдбовна известност в историята.
— Искам шест пощенски коня за двете коли, които ме следват.
Друе направи с глава знак, означаващ, че куриерът ще получи това, което иска, и като премина в двора на сградата, извика:
— Ей! Пощальони! Шест коня за две коли и един ездитен кон за куриера.
В този момент маркиз Дандоан влезе бързо.
— Господине — каза той, обръщайки се към Изидор, — вие предшествате колата на краля, нали?
— Да, господине, и съм много учуден, да видя вас и вашите хора с полицейски шапки.
— Не бяхме предупредени, господине. Впрочем около нас се правят твърде заплашителни демонстрации, опитват се да влияят върху хората ми. Какво трябва да се направи?
— Ами, като се преценят обстоятелствата, когато колата на краля премине, да я охранявате и да тръгнете половин час след кралското семейство, за да служите за ариергард.
После, прекъсвайки се изведнъж сам, Изидор рече:
— Тихо! Следят ни. Може би са ни чули. Вървете при ескадрона си и направете каквото е възможно, за да накарате хората си да изпълняват задълженията, които трябва.
Наистина Друе стоеше на вратата на кухнята, където се беше състоял този разговор.