Черният дом
- Автор: Кинг Стивен Эдвин, Страуб Питер
- Серия: Талисманът #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Еленкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Черният дом». Краткое содержание книги:
— Какво е това? — обръща се към Тай. — Как се нарича? Как го наричаше Бърни? Хлапето не реагира.
Джак го разтърсва. При това не много нежно.
— Как се казва това нещо?
— Слушай, приятел — намесва се Доктора с нескривано неодобрение. — Престани!
— Мълчи! — срязва го Джак, без дори да го погледне. Втренчил се е в Тай. Опитва се да проникне зад каменната безизразност на сините му очи. Малчуганът непременно трябва да види грамадната стенеща машина, която се извисява насреща. Действително да я съзре. Защото как би могъл да я унищожи, без да я види? — Какво е това?
Тай дълго мълчи, сетне отговоря:
— Голяма. Голямата. Голямата комбинация. — Думите се отронват бавно и унесено, сякаш бълнува.
— Добре, Голямата комбинация. А сега я спри.
Клюна ахва. Дейл подхваща: „Джак, май попрека…“ имлъква.
— Не мога. — Малчуганът обидено го поглежда, намеквайки, че Джак би трябвало да го знае.
— Можеш. Можеш и ще я спреш. Какво си въобразяващ? Че ей-така ще им обърнем гръб и ще те заведем при майка ти, тя ще ти приготви горещ шоколад, ще те сложи да спиш и всички ще заживеят честито до края на земните си дни? — Неусетно повишава тон, но изобщо не се старае да се овладее, макар да вижда, че Тай плаче. Отново го разтърсва. Момчето се свива, но не прави опит да се измъкне от хватката му. — Нима е възможно историята да има щастлив край, докато тези деца се бъхтят до смърт, след което са заменени от други? Ще сънуваш лицата им, Тайлър. Лицата им, мръсните им ръчички, разкървавените им крачета ще те преследват в шибаните ти сънища.
— Престани! — гневно го предупреждава Клюна. — Престани веднага, или ще те ритна отзад.
Джак се обръща — като вижда свирепия му поглед, Сейнт Пиер машинално се отдръпва. Да гледаш Джак в подобно състояние е почти като да надзърнеш в самата Дин-та — адската пещ.
— Тайлър.
Устните на малкия треперят. Сълзи се стичат по мръсните му страни, изпръскани с кръв.
— Престани. Искам да си вървя у дома!
— Веднага, щом накараш Голямата комбинация да спре. После се прибираш право у дома. Не и преди това.
— Не мога!
— Можеш, Тайлър. Можеш!
Момчето поглежда грамадната машина, Джак усеща жалките, безуспешни усилия на съзнанието му. Трансмисиите продължават да се въртят, камшиците продължават да плющят, от време на време дете, дребно като точица, с писък пада (или скача) от металната конструкция, разядена от ръжда.
Тайлър извръща глава — Джак се вбесява от апатичния му поглед, отвращава се от мекушавостта му.
— Не мооога — проплаква хлапето, а Сойер се пита как въобще е оцелял тоя лигльо тук. Нима е изчерпал цялата си дарба в едно-единствено налудничаво усилие да избяга? Това ли е причината? Не може да се примири с подобно обяснение. Пламва от гняв и с все сила зашлевя Тай. Дейл хлъцва от изумление, Главата на малкия се накланя, той се ококорва. А шапката отхвърча от главата му.
Джак, който е коленичил пред него, изведнъж полита назад и се просва по гръб насред Конджър Роуд. Хлапето го… какво?
„Блъсна ме. Блъсна ме с мисълта си.“
Да. Изведнъж в това глухо, мрачно място блесва нова, ярка сила, сияен сноп светлина, чиято сила е съизмерима само с лъча от бухалката на Ричи Сексън.
— Ий, мамка му, какво става? — ахва Доктора.
И пчелите го усещат, може би дори по-ясно от хората. Съненото жужене прераства в пронизителен писък и Ъблакът потъмнява, понеже насекомите се скупчват по-нагъсто. Роякът изглежда като гигантски тъмен юмрук под поклащащите се търбуси на ниско надвисналите облаци.
— Защо ме удари? — изкрещява Тайлър; в този миг Джак осъзнава, че малкият може да го убие, стига да поиска. В Уисконсин тази сила е останала скрита (освен за погледа, обучен да я открива). Тук обаче… тук…
— За да те събудя! — изкрещява в отговор. После се изправя и посочва шапката. — В нея ли беше причината?
Хлапакът я поглежда и кимва. „Да. Шапката. Но не знаех, нямаше как да зная колко много ми пречи, докато не я свалих. Докато някой не я свали от умопомрачсната ми глава.“ Отново се взира в Джак. Очите му са широко отворени и спокойни. В тях няма и помен от шока и затъпяването. Не е обкръжен от сияние, но от него струи вътрешна светлина, която всички усещат — толкова е могъща, че в сравнение с нея силата на Малшун е нищожна.
— Какво искаш да направя? — пита. Тайлър Маршал — достойният син на храбрата като лъвица Джуди.