Вариант 13
- Автор: Морган Ричард
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-837-6
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Вариант 13». Краткое содержание книги:
Затвори вратата, резето се плъзна с мъркане в гнездото си.
— Марсалис, имам петнайсет мъже отвън — каза Бамбарен със спокоен тон, докато вървеше към масата. Беше преминал на английски. — Обграден си. Да поговорим за това.
— И за това ще поговорим. Но след като седнете. Да ви виждам ръцете. С дланите върху масата.
Седнаха. Бамбарен — на тясната страна на масата, Онбекенд на дългата, от дясната му страна. Масата беше в хладната сумрачна задна част на помещението, където хижата беше вкопана в скалата и двамата сякаш бяха част от тайно сборище на спиритуалисти, седнали с вдървени гърбове, с длани върху дървения плот и с изопнати лица. Карл си дръпна стол срещу Онбекенд и също седна, на известно разстояние от ръба на масата. Опря глока на едното си бедро.
— И сега какво? — хладно попита другата тринайска.
— Сега ще си поговорим защо да не убия и двама ви. Някакви идеи по въпроса?
— Толкова ли бързаш да умреш, черни човеко? — попита Бамбарен.
Карл му отвърна с бегла усмивка.
— Е, петнайсет срещу един не звучи много добре, признавам. Но пък и осем срещу един не изглеждаше много по-обещаващо, а ето че осмината лежат отвън за радост на мухите.
— Нищо ли не си научил? — Онбекенд го гледаше със същото презрение, което Карл помнеше от бара в Бейвю. — Още ли си евтин наемник на преживните?
Бамбарен се вцепени. Карл сглоби една малка усмивка.
— Добре ще е да внимаваш с тази дума, братле. Манко няма вина, че не са му спретнали ъпгрейдвана лимбична система и подсилен тринайсети хромозом от изходните материали на Исабела.
Онбекенд хвърли бегъл поглед на Бамбарен и каза:
— Не говоря за Манко, и той го знае. Говоря за хората в ООН, на които си продал душата си.
— Не са ме пратили те тук.
Онбекенд присви очи.
— Тогава защо си дошъл?
— Защото ти уби мой приятел.
— И да имаш приятели, наемнико, аз не ги познавам. Кого съм убил?
— Простреля една жена, Севги Ертекин, полицайката, която те подгони по улицата в Бейвю. Простреля я с „Хааг“ и тя почина.
— Ти чукаше ли я?
— Да, чукахме се. Като ти с Юргенс.
Онбекенд пребледня, схванал неизречената заплаха.
— Беше престрелка — тихо каза той. — Нищо лично. На мое място ти щеше да направиш същото.
Карл си спомни за лагера „Хоркан Гарод“ и за Габи. Габи, повалена от зарядите на хаага.
— Не е там въпросът.
— А къде е?
Карл впери поглед в другата тринайска.
— В разплатата.
— Чуй ме, Марсалис — подхвана Манко Бамбарен, разбрал погрешно казаното. — Щом смяташ, че ти дължим нещо, все ще стигнем до споразумение.
— Млъкни, Манко. — Босът на фамилията погледна Онбекенд, сякаш онзи го беше шамаросал. Онбекенд не му обърна внимание: може и да не беше забелязал реакцията му. Очите му не се бяха отклонили и за миг от лицето на Карл. — Искаш да откупя живота на Грета със своя?
— Защо не? Същата сделка си предложил на Лола Монтес в Свободното пристанище, нали? Нейния живот срещу този на децата й.
Онбекенд сведе поглед към ръцете си.
— Ако знаеше какво е правила Лола Монтес, преди да се сдобие с това име, какво е правила с други деца, преди да се сдобие със свои, сигурно нямаше да ме съдиш толкова строго.
— Изобщо не те съдя. Просто искам да умреш.
— Ако убиеш него, черни човеко, ще трябва да убиеш и мен. — В гласа на Бамбарен се долавяше тиха решителност. — А после моите хора ще те накълцат на парчета като бясно куче.
Карл му хвърли един поглед, усмихна се и поклати леко глава.
— Май наистина ти е приятно пак да имаш по-малко братче, а, Манко? Е, едва ли мога да те виня за това. Но да ти кажа ли нещо интересно за този твой брат? — Той кимна към Онбекенд. — Този твой брат си има близнак. Ти всъщност имаш двама по-малки братя, благодарение на отчаяните опити на майка ти да се закачи за новата корпоративна мечта на Перу. Другият се казва Алън Мерин. Всъщност — казваше се. За жалост е мъртъв. Искаш ли да знаеш защо?
Бамбарен местеше поглед от едната тринайска към другата и обратно.
— Мъртъв е, защото ти го уби, Марсалис — небрежно каза Онбекенд. — Поне аз така чух.
— Мъртъв е, защото собственият му близнак, Онбекенд, уреди да го върнат от Марс като изкупителна генетична жертва. Продаде го на хората, за които работи. С идеята да го натопи за…