Тетрарх [bg]

Той се подсмихна, макар че ефектът бе отчасти развален от кръвта в ъгълчето на устата му.

— Ще продължим ли? В момента се чувствам като почиствана риба.

Юлия допря длани над очите си. Ръцете й трепереха. Тя стисна зъби.

Иризис имаше усещането, че напразно се опитва да подхване нишката на кълбо прежда, навито изключително стегнато. Именно тази стегнатост не й позволяваше. Сетне до нейните ръце се появиха още две. Те бяха дребни и нежни и изглежда знаеха точно какво да правят. В съзнанието си Иризис следеше движението на чуждия чифт и го повтаряше. Двете успяха да освободят една нишка.

Чуждите пръсти се отдръпнаха. Иризис хвана нишката и дръпна. От движението кълбото се стрелна надалеч, смалявайки се, докато не изчезна. То бе оставило след себе си купчина сребристо влакно. Иризис започна да го събира — сигурно в края му бе привързан ключът. А може би самото влакно бе ключът. Тя започна да оформя среброто в гривна, красива гривна.

— Ноктести, ноктести! — Юлия се сви на пода.

Иризис постави гривната на китката си и видя пред себе си дирята, по която трябваше да изтегли енергия. Пътят съдържаше непоколебима яркост. Жената посегна към излъчването и — за нейна изненада и радост — съдържащата се в него сила последва повика й подобно отклонявана река, за да заструи към кристалите. Те се обгърнаха в сияние. Устройството се разбуди сред тихо, вибриращо жужене.

— Успях! Ксервиш, успях!

Нямаше време да се наслаждава на триумфа си. Флид изтръгна приспособлението от ръцете й.

— Прикривай ме, докато го поставя.

Той изтича до възлопресушителя.

Иризис изтегли меча си и застана на входа, неспирно оглеждаща се. Все още никъде не се виждаха лиринкси. А тя се чувстваше странно слаба и замаяна. Мистиците биваха засегнати от подобни усещания след използването на способностите си, но самата Иризис никога не бе изпитвала нещо подобно.

Флид изпитваше някакви затруднения с прикачването на прибора. Странни енергии продължаваха да избликват от възлопресушителя. Усилията му напомняха за опит да бъде вмъкната тапа в струящ маркуч. Скрутаторът изруга, със сила притисна прибора към горната част на гъбата… и изруга отново, когато приборът отхвърча от ръцете му, за да се приземи на пода.

Иризис все така не виждаше врагове. Тя се прокрадна надолу по тунела, до мястото, където се виждаше широк проход. Тук влиянието на възлопресушителя бе по-слабо. На известно разстояние край един отвор пробяга лиринкска сянка. Създанието носеше нещо, прилично на човешко тяло. Иризис се отправи назад, стиснала оръжие. От меча черпеше по-скоро увереност, никой лиринкс нямаше да се затрудни с нея.

Съществото отмина бързо, без да се оглежда. Долетяха викове. Стрелнаха се още вражески сенки, все натоварени. Какво ставаше? Може би губеха войната? Или вече я бяха спечелили? Иризис се върна в пещерата. Сигурно по време на отсъствието й Флид бе използвал някаква скрутаторска магия, защото сега изкрещя: