Гърло
- Автор: Страуб Питер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Миглена Никулчина
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гърло». Краткое содержание книги:
— Не. Смесените новини се отнасят до Джон Рансъм.
Изчаках.
Том каза:
— Чух го по новините тази сутрин — обикновено слушам новините, преди да си легна. Джон е загинал в автомобилна злополука около два часа миналата нощ. Било е насред виелицата и той е бил съвсем сам на магистралата изток-запад. Блъснал се е право в страничната ограда. Отначало са мислели, че е случайност, подхлъзване или нещо такова, но после са установили, че е имал три пъти по-високо съдържание на алкохол в кръвта си от позволеното.
— Може да е било случайност — казах, представяйки си как Джон се носи през бурята посред нощ, стискайки водка за триста долара между бедрата си. Представата ми беше за безкрайна нощ, почти демонична в отчаянието си.
— Наистина ли мислиш така?
— Не — казах. — Мисля, че е самоубийство.
— И аз — каза Том. — Горкото копеле.
Това щяха да са последните думи за Джон Рансъм, ако не беше писмото, което намерих същия следобед в кутията си по силата на едно от онези съвпадения, които са забранени в романите, но с които реалният живот често се забавлява.
За да прибера пощата си трябва да изляза от жилището си и да сляза до редицата с кутии във входа, който е в съседство с вратата за „Сайгон“. Пощата обикновено идва около четири следобед и понякога аз изпреварвам пощальона. Като всички писатели, аз съм вманиачен по отношение на пощата, от която идват пари, договори, рецензии, проценти, писма от почитатели и „Пъблишърс уийкли“, където мога да следя как вървя аз самият и неизброимите ми колеги. В деня, когато се чух с Том, слязох късно, понеже исках да свърша с поправките, и когато най-сетне слязох, видях, че кутията ми е претъпкана с писма. Веднага захвърлих в голямата кофа за боклук, която сме поставили под кутиите, всички пликове, покрити с печатни букви, всички апели за пари, всички предложения да се абонирам за езотерични литературни списания, публикувани от университети. Останаха две писма, едно от чуждестранния ми агент, а другото от някаква страна, в която се харесваха екзотични марки. На второто писмо името ми беше изписано с ясни, закръглени букви.
Върнах се горе, седнах на бюрото си и огледах марките на втория плик. Един тигър, огромно плътно цвете, мъж в бяла дреха, нагазил до колене в кафява река. Леко шокиран, установих, че писмото е от Индия. Разкъсах плика и извадих единствения лист прозрачна хартия, леко обагрена в розово.
Драги Тимъти Андърхил,
Закъснях с отговора, тъй като писмото ви се е нуждаело от доста време, за да ни достигне. Адресът, който сте използвал, е доста неясен. Но както виждате, писмото все пак пристигна! Питате ме за вашия приятел Джон Рансъм. Трудно ми е да ви отговоря. Вие разбирате, че ми е невъзможно да навлизам в подробности, но мога да ви кажа, че тук в ашрама бяхме развълнувани от състоянието на вашия приятел, когато той дойде при нас. Той страдаше. Той молеше за помощ. В края на краищата обаче бяхме принудени да го помолим да напусне — болезнен момент за всички засегнати. Джон Рансъм въздействаше тук по разрушителен начин. Не можеше да се отвори, не можеше да намери истинското си същество, беше сляп и изгубен сред вечно насилие. И дума не можеше да става да му позволяваме да се върне. Съжалявам, че трябва да ви пиша такива неща за вашия приятел, но се надявам, че духовните му дирения след толкова много години най-сетне да са му донесли покой. Може би това е станало.