Богат, беден
- Автор: Шоу Ирвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Мечкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Богат, беден». Краткое содержание книги:
Конфликтът между братята Джордах е конфликт между две ценностни системи с недвусмислено изразен идеен характер. Самоуверен и амбициозен, единият отстоява правото си да преуспее в живота с цената на непосилни жертви. В стремежа си към материален успех той се лишава съзнателно от пълноценни човешки контакти. Другият е принуден — в непрестанна борба с околните — цял живот да се разплата със себе си. Любовта и алчността, честолюбието и корупцията се изявяват сред сложни взаимоотношения и драматични ситуации.
Богатството и бедността имат неподозирани измерения в човешките души и техните външни прояви чертаят противоречията в житейския път на героите.
— Той обича ли те?
— Кой може да знае?
— А ти обичаш ли го?
— И на този въпрос не мога да ти отговоря. Обичам да спя с него, да работя за него, да съм прикрепена към него. Това ме задоволява. Аз трябва да съм прикрепена към някой мъж, да чувствувам, че съм му полезна и в случая на Евънс му се падна това щастие. Ако ми предложи да се омъжа за него, ще приема веднага, но той не предлага.
— Дни на щастие — каза замислено Рудолф. — Допий си мартинито и да вървим. Джийн ни чака в апартамента.
Гретхен погледна часовника си.
— Сега е точно седем часът и осемнадесет минути според мистър Картие — каза тя.
Дъждът продължаваше да вали, но пред входа спря такси, от което слезе една двойка, и портиерът придружи Гретхен до колата с голям чадър. Когато човек излиза от „Двадесет и едно“, трудно може да предположи, че градът има нужда от още десет хиляди таксита.
Като влязоха в апартамента, чуха силен шум от удари на метал върху метал. Рудолф изтича във всекидневната, следван от Гретхен. На пода, по средата на стаята, седеше Джийн, разкрачила краката си като дете, което играе с кубчета. В ръката си държеше чук, с който удряше методично върху камерите, обективите и другите фотографски съоръжения, струпани пред нея. Беше облечена с панталони и мръсен пуловер, а разпуснатата й, неизмита коса закриваше лицето й, щом се наведеше да нанесе следващия удар.
— Джийн — извика Рудолф, — какво, по дяволите, правиш?
Джийн вдигна глава и го погледна закачливо иззад кичур коса.
— Почитаемият кмет иска да знае какво прави красивата му, богата, млада съпруга. Аз ще кажа на почитаемия кмет какво прави неговата красива, богата, млада съпруга. Тя прави цяла купчина боклук. — Езикът й се преплиташе, тя беше пияна. Джийн стовари чука върху един обектив и го разби.
Рудолф й измъкна чука. Тя не се възпротиви.
— Сега почитаемият кмет взе чука от ръката на красивата си, богата, млада жена — каза Джийн. — Не се тревожи, малка купчинко боклук. Има и други чукове. Ти ще пораснеш и един ден ще станеш най-голямата, най-красивата купчина боклук в целия свят и почитаемият кмет ще я обяви за градски парк за жителите на Уитби.
Рудолф погледна Гретхен, все още с чук в ръка. Тя видя в очите му срам и уплаха.
— За бога, Джийн — каза той на жена си, — тези неща тук струват най-малко пет хиляди долара.
— Почитаемата съпруга на кмета няма нужда от камери — отговори Джийн. — Нека хората мене да ме снимат. Нека бедните хора да ми правят снимки. Талантливите хора. Х-о-о-п! — Тя разпери весело ръце, сякаш играеше балет. — Донеси чуковете, Руди, миличък, няма ли да дадеш на красивата си, богата, млада съпруга нещо за пиене?
— Пила си достатъчно.
— Рудолф — обади се Гретхен, — аз по-добре да си тръгвам. Тази вечер няма да ходим в Уитби.
— Красивият град Уитби — каза Джийн, — където красивата, богата млада съпруга на почитаемия кмет се усмихва и на демократи, и на републиканци, открива благотворителни базари, следва неотклонно съпруга си по банкети и политически митинги, присъствува на абсолвентски тържества, на чествуването на Националния празник 4 юли, на студентски футболни мачове, на официални откривания на нови научни лаборатории, на церемонии по предаването на нови жилищни сгради с истински тоалетни за чернокожите обитатели.
— Престани, Джийн — каза рязко Рудолф.
— Аз наистина мисля, че е по-добре да си тръгна — намеси се Гретхен. — Ще се обадя…
— Защо бърза толкова сестрата на почитаемия кмет? — каза Джийн. — Кой знае, един ден при изборите той може би ще има нужда и от твоя глас. Остани и ще видиш как хубаво ще си пийнем в семеен кръг. Ако си послушна, той може дори и да се ожени за теб. Остани и послушай. Ще ти бъде по… полезно. — Тя се запъна на последната дума. — От сто урока ще научиш как да станеш придатък на съпруга си. Ще си направя визитни картички — мисис Рудолф Джордах, бивша професионална фотографка, а сега придатък на съпруга си. Един от десетте най-надеждни придатъци в Съединените щати. Има специалност безделие и лицемерие. Води курсове на тема „Как се става придатък“. — Тя се изсмя. — Гарантира се диплома на всяка ревностна американка.
Рудолф не се опита да задържи Гретхен когато тя излезе от стаята; той продължи да стои с шлифера си, с чука в ръка, втренчил поглед в пияната си жена.
Докато чакаше асансьора, Гретхен чу гласа на Джийн, която се оплакваше като някое малко дете:
— Всички ми взимат чуковете.
Асансьорът пристигна и Гретхен побърза да избяга с него.
Като се върна в „Алгонкуин“, тя се обади в хотела на Евънс, но в неговия апартамент нямаше никой. Помоли телефонистката да му предаде, че мисис Бърк не е заминала и ще бъде през цялата нощ в хотела си. После се изкъпа, преоблече се и слезе в ресторанта да вечеря.