Душата на огъня
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Душата на огъня». Краткое содержание книги:
Беата се чувстваше отговорна. Тя бе войник, който се ползваше с уважението на колегите си — също както твърдеше законът на Бертранд Чанбоор. Не искаше нищо да се променя.
Макар и в подкрепа на Бертранд Чанбоор, новия им Суверен, и срещу Господаря Рал, тя с гордост бе поставила кръстче в своята листовка.
Емелин стоеше с ръка на кола, Карл също бе наблизо в очакване на заповедите на Беата. Тя обаче отпрати и двамата.
— Та той е сам-самичък — със спокоен властен глас им каза тя, за да успокои страстите.
Естел въздъхна тревожно.
— Но, сержант.
— Ние сме обучени войници. Сам човек не представлява заплаха за нас. Ние знаем как да се бием. Обучавали са ни да влизаме в битка.
Карл намести меча на колана си, нетърпелив да посрещне възможността да се впусне в истинска битка. Беата щракна с пръсти, посочвайки стъпалата.
— Върви, Карл. Извикай Норис и Анет. Ще се срещнем с вас пред браздата. Емелин, ти оставаш тук с Естел, но искам и двете да стоите далеч от пръчката. Няма да до пусна да задействате оръжието заради някакъв си самотен ездач. Ще се справим сами с него. Само стойте на поста си и наблюдавайте.
Двете жени поздравиха с ръка на челото. Карл се спусна надолу по стълбите, задъхвайки се от вълнение, че ще има възможност да действа в реална ситуация. Беата оправи меча на хълбока си и заслиза по стълбите с достойнство, подобаващо на ранга й.
Застана край огромното каменно оръжие на така наречената бразда. Отвъд нея Домини дирч започваше да убива. Сключи ръце на гърба си и зачака Карл да се върне с Анет и Норис. Анет дотича, обличайки пътьом ризницата си.
Беата най-сетне успя да разчлени виковете на яздещия стремглаво напред човек — крещеше им да не пускат в действие Домини дирч.
Гласът му й се стори познат.
Карл вдигна ръка към дръжката на меча си.
— Сержант?
Тя кимна и двамата мъже и жената издърпаха оръжията си. За пръв път се случваше да се изправят пред потенциална заплаха. И тримата засияха от вълнение.
Беата отново вдигна ръце пред устата си:
— Спри!
Този път ездачът я чу. Дръпна юздите и успя да спре коня си на известно разстояние от войниците. Беата зяпна.
— Фич!
Той се ухили широко.
— Беата! Ти ли си?
Фич скочи от седлото и поведе коня си към нея. Бедното животно имаше окаян вид. Фич също не бе много по-добре, но не пропусна да си придаде наперен вид.
— Фич — изръмжа тя, — приближи се насам.
Разочаровани, че Беата познава новодошлия и че по всяка вероятност няма да се стигне до бой, Карл, Норис и Анет прибраха мечовете в ножниците си. Очите на всички се втренчиха в оръжието на новодошлия.
Носеше го на кожен ремък през дясното си рамо, ножницата се поклащаше на левия му хълбок, балансирайки тежестта. Кожата, от която бе изработен ремъкът, бе изящно извезана и изглеждаше стара. Беата разбираше от кожени изделия и можеше да твърди със сигурност, че никога не е виждала по-прекрасна изработка. Ножницата бе украсена с несравнимо красиви фигури от злато и сребро.
Самия меч бе удивителен — поне онази част от него, която се виждаше. Предпазителят бе изтеглен към китката и също впечатляващо украсен. Дръжката сякаш бе обвита от сребърна жичка, усукана със златна, и блестеше на утринната светлина.
Фич, изпъчил гърди, й се усмихна.
— Радвам се да те видя, Беата. Радвам се, че си получила работата, за която мечтаеше. Предполагам, че мечтите и на двама ни са се изпълнили.
За своята мечта Беата бе сигурна. Но тъй като познаваше Фич от доста време, се съмняваше, че е успял да реализира своята.
— Фич, какво търсиш тук и какви ги вършиш с това оръжие?
Той повдигна брадичка.
— Това е моят меч. Нали ти казах, че един ден ще стана Търсач, и ето че станах. Това е Мечът на истината.
Беата плъзна поглед надолу. Фич извърна дръжката така, че да се види златно-сребърната нишка. Тя изписваше думата, която Фич й бе изрисувал един ден в прахта в имението на Министъра. Тя си я спомняше: Истина.
— Магьосниците ли ти го дадоха? — посочи Беата не вярваща. — Магьосниците ли те провъзгласиха за Търсач на истината?
— Ами — Фич хвърли поглед през рамо, към полетата на Дивото. — Дълга история, Беата.
— Сержант Беата — поправи го тя, не желаейки да я подценяват такива като Фич.