Гонитбата на Шута

— Какво?! — Светът се разтърси около мен. — Къде е той? Защо? Как?

— Изчезнаха — каза Лант, а Настойчивост добави:

— Върнаха се в камъка. Същия, през който дойдохме ние.

— Не. — Казах го като молитва, но знаех, че никой бог няма да се отзове. Лант понечи да заговори. Посочих го с пръст. — Ти. Разказваш ми всичко, до най-малката подробност. Нас, ти оправи заека.

Смъкнах се от другата страна на огъня и зачаках.

— Няма много за казване. Будувахме, носехме дърва и поддържахме огъня. Нас извади прашката си и удари една катерица. Запазихме и за вас, но след като не се върнахте, я изядохме. Отрязахме криваци и показах на момчето няколко движения, които не знаеше. Приказвахме.

Поклати глава.

— Нямаше много друго за правене. Събрахме още дърва. После, когато съвсем се стъмни, чух някакъв звук, като изтупване. Обърнахме се и те бяха там, проснати в снега. Не ги познахме отначало, с всичките тежки дрехи, които носеха. След това по-малкият се надигна и Нас извика: „Аш“, и затича към тях. Помогна му да стане, а Аш веднага каза: „Помогни на господаря ми. Той добре ли е?“ Тъй че помогнахме на другия да стане и се оказа жена. После погледнах отново и беше Шутът. Доведохме ги при огъня. Бяха облечени топло, но с много старомодно облекло, и двамата бяха облечени като жени. Стари кожи, много дебели, но миришеха на мухъл малко. Нас нарече момичето Аш, но Шутът каза, че името ѝ е Спарк. Тя носеше огромна торба, а Шутът дълга тояга.

— Шутът попита Спарк кои сме и тя му каза, че сме Нас и аз, а след това Шутът попита защо вие не сте тук. И казахме, че сте отишъл на лов. Дадохме им чай и малко от супата с катерицата на момичето. Шутът каза, че сте щели много да му се ядосате, но нямало как иначе. После рече: „Е, чакането няма да го улесни, нито ще го направи по-безопасно. Спарк, готова ли си за нов скок?“ И момичето каза, че е готово, но всички усетихме колко ѝ е зле. И Шута ѝ рече, че не е нужно да е с него, че може да остане тук и да чака, но Спарк му каза да не бъде глупав и че ще му трябват очите ѝ. После пиха още чай и ни благодариха, и се върнаха при стълба. Когато се сетих какво се опитват да направят, им казах, че е опасно, че според вас трябва да изчакаме поне три дни, преди да използваме отново портал. Но Шутът поклати глава и каза, че целият живот е опасност и че да си умрял е единственият начин да си в безопасност. Смъкна ръкавицата си, а момичето извади едно шишенце и капна няколко капки нещо на ръката му. После Шутът се хвана за рамото на момичето с една ръка, а тя взе тоягата му и след това Шутът сложи другата си ръка на стълба. Извиках им, попитах ги къде отиват. И момичето каза: „В Драконовия град.“ А Шутът каза: „В Келсингра.“ И просто влязоха…