Европа.История
- Автор: Дейвис Норман, Дэвис Норман
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: абагар
- Жанр: История
Электронная книга - «Европа.История». Краткое содержание книги:
* Тъпак - Б. пр.
Щ Дух, призрак - Б. пр.
ХРИСТИЯНСКИЯТ СВЯТ В КРИЗА
451
TEMPUS
Джовани да донди (1318-89), професор по астрономия в Падуа, в никакъв случай не бил първият часовникар. Данте споменава часовник в своя Paradiso; а съществуват и документи за часовници в лондонската църква “Св. Павел” през 1286 г. и в Милано през 1309 г. Но трактатът на Донди II Tractus Astarii (1364) ни дава най-ранното подробно описание на механизма на часовника. Той представя астрономически часовник със седем циферблата, регулиран чрез котва от зъбно колело и ос. (Той вдъхновил няколко съвременни копия, едно от които е изложено в Научния музей, Кенсингтън, а друго - в Института Смит във Вашингтон.) 1 (Виж Приложение III, стр. 1256.)
Първоначалното изобретяване на часовниковия механизъм обикновено се приписва на китаеца, живял през VHI век, Лианг Лин-сон. Но практическите приложения не били въведени в Европа до края на XIII век. Първите часовници просто удряли камбаната си на всеки час. Машини от този тип, направени през 1386 r., все още работят в катедралата в Солзбъри. По-късните модели имали циферблати, показващи не само часовете на деня, но също така и фазите на луната, движението на планетите, дори календара с дните на светците и религиозните празници. Най-фините екземпляри били изработени в Милано (1335), Страсбург (1354), Лунд (1380), Руан (1389), Велс (1392) и Прага (1462). Механичните часовници постепенно изместили по-ранните типове часовници като сенчестите, слънчевите, пясъчните и водните часовници. Особено атрактивни били за северните страни, където слънчевата светлина била ненадеждна. Те били вграждани във всички големи катедрали, на градските площади и порти и над всички манастири.
Двадесет и четири часовият часовник, с часове с фиксирана продължителност, революционизирал ежедневните навици за пестене на времето. Повечето хора живеели с променливия ритъм на изгрева и залеза. Там, където системите на часовете били познати, те варирали по дължина от сезон до сезон и от страна до страна. Дневните “светски часове” се различавали от “бденията” на нощта и от “каноническите часове” на Църквата, разделени на утринна молитва, възхвала, прима, терца, секста, нона, вечерня и късна вечерня. Обикновеният народ възприел идеята за фиксиран дневен ред, регулиран от изравнени часове от средновековните монаси. Това осигурило нужната прелюдия към no-кьсните норми на градския живот и към изкуствената дисциплина на индустриализирания социален живот. Нютоновата физика санкционирала идеята, че цялата вселена е един огромен “небесен часовник”; тя била възприета и от най-големите модерни умове, включително Айнщайн и Пруст, за да покаже колко неестествено в действителност е механичното възприемане на времето2. {COMBRAYI |е = тс1]
Важните етапи в развитието на часовниковия механизъм били минитюризацията, която сложила началото на домашните часовници през XV век и на личните часовници през XVI; махалото (1657), което повишило значително надеждността; морският хронометър (1761), който разрешил стария проблем за измерване на географската дължина в морето; и механизмът без ключ (1823), който довел до популярните джобни и ръчни часовници. Последният, атомният, часовник, който е точен до една секунда На 3000 години, бил конструиран в Британската национална физическа лаборатория през 1955 г.
През вековете часовнИкарството се развило от Високоспециализиран занаят до индустрия за масово производство. Ранните центрове били основани в Нюрнберг и Аугсбург,
452
PESTIS
а после в Париж и Блоа. Швейцария спечелила от притока на хугенотски занаятчии. През XVII и XVIII век Англия станала доминираща сила. Франция водела състезанието с дизайна на кутиите и с орнаменталните часовници. Шварцвалд се специализирал в дървени “часовници с кукувици”. През XIX век швейцарската индустрия, базирана в Женева и в Ла Шо-се-Фонд в Юра, спечелила световно превъзходство в производството на висококачествени машинно изработени ръчни часовници.
Часовникарският занаят израснал от средновековните гилдии на ключарите и бижутерите. Прочути имена са Жак де ла Гард от Боя, производител на първия ръчен часовник (1551); Кристиян Хюгенс (1629-95) от Хага, изобретател както на махалото, така и на спи-рално балансираната косъмна пружинка; Джон Арнолд, Томас Ърншоу и Джон Харисън (1693-1776), майстори на морски хронометри; Жулиен Лерой (1686-1759), часовникар на Версай; Абрахам-Луи Бреге (1747-1823), изобретател на самонавиващия ce montre perpétuelle; и Едуард Джон Дент (1790-1853), конструктор на Биг Бен. Антони Патек от Варшава и Ад-риен Филип от Берн обединили силите си през 1832 г., за да създадат Патек-Филип — водещата швейцарска фирма за времето си.