Книга за операта
- Автор: Сагаев Любомир
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Книга за операта». Краткое содержание книги:
МУЗИКА
Веселите ситуации в тази фарсова комедия, близка до старинната комедия дел арте, са дали възможност на Морис Равел да сътвори музика, наситена с много хумор и остроумие. Тук композиторът е преплел интересните с механична звучност елементи на свирещите часовници с емоционалното звучене на „човешката“ мелодика. Цялата опера е написана в един смесен реалистичнофантастичен маниер. Музиката изобилствува от испански мелодии и ритми. Тук звучат народните танци малагеня, болеро, хабанера. Вокалните партии са написани в речитативно-декламационен стил, обаче често се разгръщат в широки и силно емоционално наситени мелодии. Това важи най-много за партията на Консепсия. Пламенният характер на буйната испанка е пресъздаден вярно и убедително. За нейния музикален портрет особено допринася арията й след втората неудача с дебелия любовник — една страстна и темпераментна мелодия, изградена върху танцови ритми.
Изключително високо творческо постижение за Равел са музикалните характеристики на всички действуващи лица. И петте музикални образа са ярки и силно индивидуализирани, като имат свой собствен интонационен профил. Вторият образ по сила в операта след Консепсия е този на поета Гонзалво. Той е изграден в иронично-пародиен аспект. Неговата ария, с която излива любовните си чувства към испанката, е написана в духа на италианските арии бел канто с характерните украшения. Това е епизод, наситен с изключително много хумор, остроумие и добродушна подигравка. Оркестърът в операта играе изключително важна роля. Той сполучливо разкрива цялостната звукова атмосфера на творбата. В неговата партия има вложени много програмни моменти, в които композиторът с дълбоко умение обрисува и свирещите часовници с техните кукли, петлета и кукувички. В „Испански час“ хармоничният език на Равел е богат и цветист, а инструментацията — пищна.
Александър РАЙЧЕВ
1922
Александър Райчев е най-крупна фигура в съвременната българска музика. Той е създал изключително по художествена стойност, обем и разнообразие творчество. Райчев е композитор с ярка индивидуалност, виртуозно професионално майсторство и буен темперамент. Богатството на неговата фантазия, оригиналната му музикална инвенция и огромната му ерудиция представляват неизчерпаем извор на идеи и творчески замисли, които той превъплъщава във вълнуващо емоционална и дълбоко национална по своята същност музика. Още в началото на своя плодоносен творчески път Райчев се утвърждава като талантлив музикален творен, а с течение на годините заслужено заема място сред най-именитите ни композитори и същевременно печели все по-голяма международна известност. Някои негови творби вече справедливо са смятани за образци в съвременната българска художествена култура. Райчев, опирайки се на здрава основа — нашата класика, — доразвива и обогатява в творчеството си най-добрите и най-прогресивните традиции на българската национална музикална школа. Райчев е създал произведения в почти всички области на музиката: пет симфонии (първата от тях, „Той не умира“; по текст на Ботевата балада „Хаджи Димитър“, и втората — „Новият Прометей“, са си спечелили завидна популярност), Концерт за оркестър, посветен на 50-годишния юбилей на Софийската филхармония — едно от най-бляскавите му постижения, което авторът смята за своя шеста симфония; симфонични пиеси, като „Ленински поколения“, „Лайпциг’33“, увертюрите „Светъл ден“, „Академична“, „Фестивална“, „Сияйна зора“; вокално-инструментални творби — ораториите „Дружба“, „Димитров е жив“, „България — бяла, зелена, червена“, баладата „Септемврийски реквием“; оперите „Мост“, „Тревога“ и посветената на 1300-годишнината на България „Аспарух“, радиооперата „Вашето присъствие“; балетите „Хайдушка песен“ и „Изворът на белоногата“; оперети, мюзикъли, детски оперетки, радиооперетки, сценична музика, филмова музика, инструментални пиеси, песни — солови, хорови, масови, огромен брой детски, както и други творби.