Съдбата на Шута
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Шутът и убиецът #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съдбата на Шута». Краткое содержание книги:
Убиец, шпионин и майстор на Умението, Фицрицарин вече е твърдо установен в кралския двор в Бъкип. Заедно с принц Предан, наставника си Сенч и слабоумния, но надарен с огромен талант в Умението Шишко, Фиц се опитва да помогне за изпълняването на мисия, която би могла да осигури мира между Шестте херцогства и Външните острови и да спечели за Предан ръката на нарческа Елиания. Нарческата е поставила на принца немислима задача — да обезглави дракон, скован в ледовете на остров Аслевял. Но не всички кланове от Външните острови подкрепят опитите да се посегне на почитания им защитник. Дали зад искането на нарческата не се спотайват някакви тъмни сили? И може ли Фиц да разкрие загадките навреме, за да спаси съюза — и света?
Сложно, изпълнено с атмосфера приключение с множество изненади, печелившо съчетание от силни герои и пъстроцветни общности.
Продължихме да тътрим крака по камъка. Стъпките ни отекваха странно в коридорите и на няколко пъти Шутът се озърна през рамо.
— Като дългоопашато коте, родено от дълъг род котки с къси опашки ли? — попитах.
— Предполагам, че може да се каже и така.
Кимнах замислено.
— Това може да обясни защо Умението се появява на най-неочаквани места. Дори и на Външните острови, както изглежда.
— Какво е това?
Зрението му винаги е било по-остро от моето. Дългите му пръсти докоснаха някакъв издраскан на стената знак. Пристъпих напред и не повярвах на очите си. Беше мой.
— Пътят към дома — казах му.
(обратно)Глава 31 Глава на дракон
И тъмната Ертре, майка на всички тях, вдигна очи и поклати глава. И рече решително:
— Няма да стане. Не се обвързваме ние с обещаното от някакви си мъже.
Най-голямата ми дъщеря трябва да остане тук, за да управлява след мен. От жена на жена се предава властта ни.
Искаш да вземеш нарческата, за да стане твоя кралица? От всичките ни съкровища тя ще е последното, което бихме ти дали, без значение какви подвизи си извършил. Покажи ми как си изпълнил буква по буква обещанието си. С кръв написа клетвата си, че ще постъпиш, както тя е пожелала. Принце Пророк, спомни си какво се похвали: че ще положиш главата на Айсфир върху камъните пред огнището на майчиния ни дом.
Кокъл Дългошпор, „Главата на дракона“Тръгнахме по знаците през лабиринта на Праотците и накрая излязохме през цепнатината в стената. Острият вятър изпълваше въздуха с ледени кристали, които пареха кожата. От ярката слънчева светлина очите ми се насълзиха. Шутът вървеше пред мен по стръмната пътека. Сега, на вятъра и студа, отново пролича колко е слаб и се наругах за собствената си глупост. Бях го претоварил. Когато се подхлъзна за втори път, го хванах за яката и го държах прав, докато не стигнахме вратата на Черния мъж.
— Чукай! — казах му, но когато той само ме погледна със замъглени от изтощение очи, се пресегнах през него и заблъсках с юмрук по дървото.
Вратата се отвори веднага — явно ни очакваха. Шутът замръзна и се взря в усмихващия се Черен мъж, който се изправи пред нас.
— Измръзнал е и е ужасно уморен — казах и го бутнах вътре.
Затворих вратата и с благодарност пристъпих в уютното помещение. Примигнах, за да свикна с полумрака след яркия ден. Черният мъж и Шутът се взираха един в друг сякаш не вярваха на очите си.
— Той беше мъртъв — отсече Черният мъж. — Той умря.
Очите му се бяха ококорили.
— Да. Беше — потвърдих аз. — Но аз съм Изменящият. Променям нещата.
И тогава Шишко скочи от мястото си до огъня и ме прегърна с късите си ръце. Затанцува около мен като мече.
— Върна се! Върна се! Мислех, че няма да се върнеш. Сенч каза: „Корабът идва“, а аз му казах: „Но него го няма и аз няма да се кача на кораб“. И той каза: „Така или иначе, идва“. И наистина дойде, но никой не го чакаше на брега и си замина, защото казах: „Не, няма да се връщам съвсем сам, а и изобщо няма да се качвам на кораби!“ — Спря да подскача и на лицето му се появи доволна усмивка. — Или си мъртъв, или Сенч ти е толкова ядосан, че ще ти се прииска да си умрял. Така ми каза той. Предан. А, и главата на дракона, забравих да ти кажа за главата на дракона. Копривка го направи! Прати главата на дракона в майчиния дом и всички страшно се изненадаха. Без мен. Тя ми каза, че може да го направи, може да поговори с Тинтаглия и да я накара да съжалява, ако не я послуша. И тя я послуша. И сега всичко е наред.
Последното бе казано с такава увереност, че ми бе трудно да погледна надолу към радостното му кръгло лице и да кажа:
— Май не разбрах и половината от това, което ми каза. Явно ме е нямало доста повече време, отколкото си мислех. Но се радвам, че се върнах.
Освободих се от прегръдката му. В другата половина на стаята се бе възцарила тишина. Черният мъж и Шутът се гледаха, но не враждебно, а невярващо. Сега, когато ги виждах заедно, забелязвах сходство помежду им, но то се дължеше по-скоро на древно родословие, отколкото на семейна прилика. Черният мъж заговори пръв. Съвсем тихо.
— Добре дошъл.
— Никога не съм те виждал — изумено рече Шутът. — Във всички възможни варианти на бъдещето не съм виждал нито веднъж теб.
Внезапно започна да трепери и разбрах, че е на края на силите си. Черният мъж явно също го усети, защото побутна една възглавница по-близо до огъня и забързано му направи знак да седне. Шутът по-скоро се свлече върху нея.