Скитникът евреин
- Автор: Сю Эжен
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Димитър Христов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Скитникът евреин». Краткое содержание книги:
— Господине, вие си позволявате… — извика докторът.
— Позволявам си да ви разкрия, колкото и да ви е неприятно.
— Явно това не ви понася. Но какво означава фактът, че сте разговарял с госпожица Кардовил насаме, сякаш тя наистина не е с ума си? От подобно нещо могат да се направят доста заключения.
— Господине… — каза Баление.
— Очевидно — прекъсна го Родин — сте предвиждали това, което се случва днес и сте търсили извинение, правейки се на уверен в собствената си гнусна лъжа пред нещастната госпожица, за да имате по-късно оправдание… Оставете тази работа. Подобни глупости не минават пред хора със здрав разум и справедливо сърце.
— Но, господине… — извика ядосан Баление.
— Какво, господине? — повиши тон Родин. — Не е ли истина, че сте измислили тази лъжлива диагноза, за да оправдаете постъпката си. Сигурен съм в това и добавям, че се смятате за чист, като твърдите, че сега госпожицата е възвърнала разсъдъка си благодарение на вашите грижи.
— Така е, господине, потвърждавам го.
— Вие потвърждавате една лъжа, защото вече е доказано, че госпожицата никога не е загубвала ума си.
— Аз пък твърдя, че имаше психическо разстройство.
— Аз пък, господине, ще ви докажа обратното — рече Родин.
— Как бихте могли да ми го докажете?
— Точно това няма да ви съобщя, както се досещате… — усмихна се иронично Родин, а после с възмущение добави: — Вие би трябвало да потънете в земята от срам, повдигайки този въпрос пред госпожицата. Проявете милост поне към нея и не говорете за тези неща.
— Господине…
— Престанете, господине, срамота е! Казвам ви, това е позорно. Не бива да обсъждате този въпрос пред госпожицата, независимо дали е истина или лъжа! — каза назидателно Родин.
— Всичко това е чудовищно! — извика Баление. — Струва ми се, че господин следователят е пристрастен, щом позволява да се сипят отгоре ми такива клевети!
— Господине — отговори строго дьо Жернанд, — аз имам право не само да слушам, но и да предизвиквам спор помежду ви, ако той може да ме изведе до истината. От всичко това излиза, че дори според вас, господин докторе, здравето на госпожица Кардовил е напълно удовлетворително, за да може да се прибере у дома си още днес.
— Не виждам никаква пречка за това, господине — каза докторът. — Но продължавам да твърдя, че не се е съвзела напълно и отхвърлям от себе си всякаква отговорност за по-нататъшното състояние на здравето й.
— Още по-добре, че снемате отговорността от себе си — намеси се Родин. — Освен това едва ли госпожицата повече ще се обърне към вас.
— Госпожицата е свободна, напълно свободна — каза Баление.
— Що се отнася до това дали вие сте затворили госпожицата под предлог, че е луда, правосъдието ще се занимае с този въпрос и ще ви повика да дадете обяснение.
— Спокоен съм, господине — отвърна Баление, като се опитваше действително да се прави на такъв. — Съвестта ми е чиста.
— Дано, господине — отговори дьо Жернанд. — Колкото и сериозни да са нещата на пръв поглед, особено когато става дума за хора с вашето обществено положение, ние винаги бихме искали да се окажат невинни.
После се обърна към Адриана:
— Госпожице, разбирам колко неприятна и обидна за честолюбието и великодушието ви е тази сцена. Сега от вас зависи дали ще направите оплакване срещу господин Баление или ще оставите правосъдието само да продължи разследването си… И още нещо… Благородният, справедлив мъж — и той посочи Родин, — който се зае да ви защитава толкова откровено и безкористно, ми каза, че бихте желала да вземете временно при себе си дъщерите на маршал Симон. Веднага ще отида да ги изискам от манастира, където и те са били заведени с измама.
— Така е, господине — отвърна Адриана. — Щом разбрах, че дъщерите на маршал Симон са пристигнали в Париж, веднага реших да ги поканя да живеят у дома ми. Те са мои близки роднини. За мен ще бъде и дълг, и удоволствие да се отнасям към тях като към сестри. Затова ще ви бъда двойно признателна, ако благоволите да ги поверите на мен.
— Струва ми се, че за тях не може да се направи нищо по-добро — каза дьо Жернанд. После се обърна към Баление:
— Господине, ще се съгласите ли веднага да доведа тук дъщерите на маршал Симон? Аз ще отида да ги взема, а в това време госпожица Кардовил ще се приготви за тръгване. Така ще се отправи оттук към къщи заедно с роднините си.