Прогресорите и странниците
- Автор: Стругацкий Аркадий Натанович, Стругацкий Борис Натанович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милан Асадуров
- Жанр: Героическая фантастика
Электронная книга - «Прогресорите и странниците». Краткое содержание книги:
Глумов: Откъде знаете?
Камерер: Виж какво, отникъде нищо не знам. Аз знам точно толкова, колкото и ти. Нали току-що чете какво пише там… Третата импулсна система е само потенция, тя трябва да бъде задействувана… после започва онова там… изкачването от равнище към равнище… Колко ми се ще да погледам как ще направят всичко това с тебе против волята ти!
Пауза
Глумов: Да. (Истерично се смее.) Ама още малко и щях да си глътна езика от страх, шефе!
Камерер: Ти просто не се сети.
Глумов: Просто ще избягам! Нека ме търсят, ако си нямат работа! А пък ако ме намерят и започнат да се натрапват… Вие ще им кажете, че никак не ги съветвам, нали!
Камерер: Едва ли ще искат да говорят с мен.
Глумов: Как така?
Камерер: Ами, виж какво, те изобщо не се съобразяват с нас. Положението коренно се промени и вече се налага да свикнем с това. Вече не ние избираме времето за разговора, нито пък определяме темата… На практика ние изобщо не контролираме събитията. Но съгласи се, че досега такова нещо не е имало! Тук, на Земята, сред нас действува сила… и то не каква да е сила, а цяло силище! И ние нищо не знаем за нея. По-точно знаем само толкова, колкото ни разрешават да знаем, а това, съгласи се, е едва ли не по-лошо, отколкото нищо да не знаем. На Земята май че взе да става неуютно, а? Не, нищо лошо не мога да кажа за тези людени, ама нали и нищо хубаво досега не съм чул за тях!
Пауза
Камерер: Те знаят всичко за нас, а ние не знаем нищо за тях. Това е унизително. Сега всеки от нас, който влезе в досег с тази история, се чувствува унизен… Ето сега ни предстои да подложим на дълбоко ментокопиране двама членове на Световния съвет — само за да възстановим за какво е ставало дума по време на историческия разговор в „Дома на Леонид“… И забележи, нито членовете на съвета, нито ние искаме това ментокопиране, то унижава всички нас, но няма къде да се денем, въпреки че вероятността да постигнем някакъв успех, както сам разбираш, е повече от съмнителна…
Глумов: Но нали имате своя агентура сред тях!
Камерер: По-точно не „сред тях“, а около тях. „Сред тях“ е мечта. При това, страхувам се — непостижима… Кой от тях ще поиска да ни помага? За какво ще му е това? Та да не би те да имат нещо общо с вас? А? Тойво!
Продължителна пауза
Глумов: Не, Максим. Не искам. Разбирам ви добре, но не искам.
Камерер: Страхуваш ли се?
Глумов: Не знам. Просто не искам. Аз съм човек и не искам да бъда нищо друго. Не искам да гледам на вас отвисоко. Не искам хора, които уважавам и обичам, да ми изглеждат като дечурлига. Разбирам, че се надявате да запазя човешкото в мен… Може би дори имате някакви основания да се надявате на това. Но аз не искам да рискувам. Не искам!
Пауза
Камерер: Какво пък… В края на краищата даже заслужаваш похвала за това.