Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Усмивка в полунощ [(пълен цикъл 2013 г.)]
Усмивка в полунощ [(пълен цикъл 2013 г.)] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Усмивка в полунощ [(пълен цикъл 2013 г.)]

Электронная книга - «Усмивка в полунощ [(пълен цикъл 2013 г.)]». Краткое содержание книги:

От автора на „Сянката“ – най-противоречивата българска книга на 2013 година: пълният цикъл за „Кръчма „Зелената котка“, отдавна станал любим на читателите в Интернет... сега и във вид на хартиено издание, достойно за библиотеката на всеки любител на Пратчет, Зелазни и Дейвид Едингс!
1 ... 24 25 26 27 28 29 30 31 32 ... 120
Перейти на страницу:

Беше изумителна. И другите ми творби излъчваха живот и сякаш притежаваха собствена воля, но тази тук бе по-жизнена от всичко друго, което бе излизало изпод четката ми. Бях успял да пресъздам всяка една бръчица по челото на вещера,

(„Кроуфърд“, прозвуча тих шепот в съзнанието ми. „Казва се Кроуфърд“)

който бе извадил изпод наметалото си медальона с кичура коса от Мерлин и го бе насочил към брат Жером. Монахът бе замахнал с меча си към крадеца, но явно се бе усетил, че е прекалено късно, защото в очите му се четеше неподправен ужас. Ако човек се вгледаше, дори можеше да забележи тънката струйка дим, която излизаше от устата му и да се досети, че само след броени секунди ще лумне в нечовешки пламъци, пред които дори и адските огньове изглеждаха като чаени свещи в китайски хартиени фенери.

– Великолепно, Питър! – прегърна ме Тери и ми подаде чаша вода. Отпих жадно и се закашлях. Той ме потупа по гърба:

– Точно това ми трябваше! Никой друг не знае, че брат Жером бе изгорен жив. Току-що ми нарисува най-убедителното доказателство, че този мизерник е виновен...

– Кроуфърд... – промърморих аз, докато допивах остатъците от водата в чашата.

– И това ли успя да разбереш? Браво, друже! Казах ли ти аз, че Сара не напразно те е довела в „Зелената котка“? Магията в теб е повечко, отколкото предполагаше, а?

– Така изглежда... А сега какво следва оттук нататък?

– О, много просто. Отиваме с твоята картина при някой от Ревизорите, той се плясва по челото, мърмори половин час „Знаех си аз...“, одобрява ареста на Кроуфърд, аз го издирвам за нула време, конфискувам му медальона, той оказва съпротива, аз се виждам принуден да го поступам малко... на места, където няма да останат видими белези... връщаме артефакта в Брайтгард и всички са доволни. Но преди всичко това мисля, че си заслужихме по една бира в „Котката“. Онзи тъпанар няма къде да избяга, а от мен да знаеш – няма по-добро средство за възстановяване след вълшебство от една голяма, запотена, преливаща халба с бира при Рей Макгавърн.

– Ще се постарая да го запомня – избърсах потта от челото си аз.

– Точно така, Питър! Слушай и се учи от батко си! – преметна ръка през рамото ми Тери и ме поведе към вратата. – Усещам, че ни предстоят славни времена заедно... И един последен урок – каквото и да правиш, никога не се води по акъла на Джонатан Деветте Пръста! Да взимаш уроци от мен е мъдро и, бих казал, наложително. От него може да очакваш само главоболия и неприятности.

– Кой, по дяволите, е Джонатан Деветте Пръста?

– Ще ви запозная, когато пристигнем в „Зелената котка“. Ако случайно не го видиш, със сигурност ще го подушиш – смрадта от цигарите му докарва алергия и на дракон... – потръпна Тери и затвори вратата на апартамента ми.

1 ... 24 25 26 27 28 29 30 31 32 ... 120
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)