Отдел Убийства: Главният заподозрян

— Ти си непоносима! — засмя се Соловьов. — През тия години си изгубила целия си романтизъм и си станала суха, делова и заплашително логична. Защо смяташ, че съм станал друг? Аз съм същият, като онзи Соловьов, когото ти обичаше някога.

— Не може да бъде — отбеляза предпазливо тя. — През тия години много неща са станали и в твоя, и в моя живот. И са оставили диря, при това доста забележима. Ти си преживял трагедия, изгубил си жена си. След това си се лишил от възможността да вървиш. Станал си богат и твърде популярен. Как можеш да твърдиш, че не си се променил?

— За богатството си права, а че съм прочут — това е съмнително.

„А за жената и болестта? — веднага мислено попита Настя. — Правиш се, че не си чул? Защо? Защо така старателно избягваш да обсъждаш тези теми?“

— Няма нищо съмнително — бързо отвърна тя. — Читателите те познават.

— Откъде го измисли?

Настя забеляза върху лицето му непресторен интерес. Соловьов винаги е бил суетен и разговорите за славата му харесваха. Но в случая не кокетничеше и не си просеше комплимент, наистина му бе интересно.

— Лекарката от „Бърза помощ“, която те откарала в болницата, е твоя почитателка.

Сега върху лицето му се изписа злоба, чертите му се изостриха и застинаха, сякаш се стараеше с всички сили да се сдържа, за да не каже нещо рязко.

— Тя веднага започнала да звъни на познатите си и да разказва, че същият Соловьов, който превежда „Източен бестселър“, е жестоко пребит на улицата. Много те съжалявала. Страшно се вълнувала за теб.

Сега Настя бе напълно сигурна, че разговорите за побоя не са лъжа. Но защо няма нищо в сводките? Та това е тежко престъпление, щом човекът е станал инвалид. За такова престъпление можеш да получиш към осем години. Видно е, че Соловьов прикрива престъпниците. Но кого? Сина си ли? Много е възможно.

Ами лекарите? Те са длъжни да съобщят в милицията при постъпването в болницата на жестоко пребит човек. Защо не са съобщили? Защото не ги е грижа за нищо. Защото вече няколко години никой не прави това, което е длъжен да прави по закон или по инструкция. Защото всички мислят само за себе си и не им пука за чуждото нещастие. Дявол знае какво става!

— Тя тогава и на мен се обади — продължаваше без пауза Настя, сякаш нищо не се е случило. — Точно от този момент започнах да си мисля да те посетя.

— Дълго си мислила — сухо се обади той. — Почти две години.

— Да — съгласи се тя, — дълго. Тогава се канех да се омъжвам и не можех да реша правилно ли ще бъде да идвам при теб. Не знаех, че Светлана вече я няма. Мислих, колебах се, убеждавах се. После някак ми мина, след това започнаха приготовленията за сватбата, после меденият месец. Но все пак дойдох.