Цитаделата на аутарха [bg]

— Щом искаш.

— Това не е първоначалната уговорка! — изръмжа Халвард. — Помня я много добре.

— Аз също — каза Фойла. — И участието му не е против уговорката, а точно съответства на духа й, според който претендентите за моята ръка — боя се, че не особено нежна и красива, макар и да изглежда малко по-добре, откакто съм прикована тук — встъпват в състезание помежду си. Асцианинът ще стане кандидат за ръката ми, ако мисли, че може да се справи. Не сте ли забелязали как ме гледа?

— Обединени, мъжете и жените са по-силни — изрецитира асцианинът. — Но храбрата жена желае деца, а не съпрузи.

— Иска да каже, че би искал да се ожени за мен, но не мисли, че намеренията му ще бъдат приети добре. Греши. — Фойла погледна Мелито и Халвард и усмивката й се превърна в насмешка. — Вие двамата да не би наистина да сте се уплашили от конкуренция в състезанието? Значи бягате като зайци при вида на асцианин на бойното поле.

Никой от двамата не проговори и след известно време асцианинът започна:

— В отдавна отминалите времена верността към делото на народа можела да се открие навсякъде. Волята на Групата на седемнадесетте била воля на всеки един.

— „Имало едно време…“ — преведе Фойла.

— Никой не трябва да безделничи. Ако някой безделничи, да се събере с други безделници и да се прати да търсят страна на безделието. Нека всеки, който ги срещне по пътя, да им показва посоката. По-добре да пребродиш пеш хиляда левги, отколкото да седиш в Дома на глада.

— „… една отдалечена ферма, с неколцина стопани, които били съдружници, а не роднини.“

— Единият бил силен, другият — красив, а третият — изкусен майстор. Кой от тях е най-добрият? Онзи, който служи на народа.

— „В тази ферма живеел един добър човек.“

— Нека мъдрият отговорник по разпределение да разпределя работата. Нека справедливият отговорник за храната разпределя храната. Нека свинете се угояват. Нека плъховете да гладуват.

— „Другите го измамили при разпределянето на дяловете от реколтата.“

— Хората, които са се събрали на съвет, могат да произнасят присъди, но никой не трябва да получава повече от сто удара.

— „Човекът възразил и другите го пребили.“

— Как се хранят ръцете? Чрез кръвта. Как кръвта стига до тях? По вените. Ако вените са запушени, ръцете ще окапят.

— „Той напуснал фермата и тръгнал на път.“

— Там, където се намира Групата на седемнадесетте, се произнася върховната присъда.

— „Отишъл в столицата и се оплакал от начина, по който се отнесли с него.“