![Войната на жриците [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/6/4/vojnata-na-zhricite-bg-download.jpg)
Войната на жриците [bg]
- Автор: Кобербёль Лине
- Серия: Жрицата на срама #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Неда Димова-Бренстрьом
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Войната на жриците [bg]». Краткое содержание книги:
Наследник на престола, който му принадлежи по право, граф Нико решава да си го върне, за да сложи край на страданията на всички, тероризирани от Дракан, графа на Ордена на дракона, който е заграбил властта. Затова прибягва към помощта на една красива, но опасна жена — владеещата всякакви оръжия Кармиан, и един продажен капитан на кораб — Гарвана.
За да не навлече беди на най-близките си приятели Дина и брат й Давин, Нико тайно избягва, за да осъществи плана си. Но те усещат, че го грози смъртоносна опасност, и се впускат в опасно приключение, за да го спасят.
Дошло е време, когато силите на доброто трябва да се обединят и да се опълчат срещу злото, заплашващо да завладее света.
Дошло е време за войната на жриците.
Самата аз не знам какво се случи. Беше ми студено, повдигаше ми се и ме гризеше съвестта, че бях изоставила Роза и Давин на плажа със Салан, без да се уверя дали помощта ще дойде навреме. Освен това бях и уморена. Не бях спала особено много през последното денонощие. Може би бях задрямала за миг. Не знам, но изведнъж видях Нико да стои пред скривалището ми и да ме гледа втренчено.
— Дина!
Изглеждаше така, сякаш ме мислеше за призрак. Светкавично вдигнах флейтата, но явно не бях достатъчно бърза. Нико посегна към блестящата черна дръжка и ме спря. Той все пак бе видял как Сезуан отваря врати и ключалки с мелодията й в нощта, когато влязохме в крепостта „Сагис“ и освободихме пленниците.
А сега я бе съзрял у мен.
Не ме попита как се бях качила на борда. Мисля, че знаеше. Вероятно се бе досетил в мига, в който видя флейтата на баща ми.
— Защо? — попита единствено той.
— Защото… защото не искам да те убият — рекох аз.
— Да не би това да зависи от теб? — отвърна ми той.
— Ако съм с теб, ще внимаваш повече — казах му твърдо.
Той затвори очи за миг.
— Никога ли няма да ме оставите на мира? — рече Нико. — Ти и майка ти. И инатливият ти брат. Знаеш ли колко студена бе водата? Той можеше да се удави. Всеки разумен човек би се отказал. Ала не. Семейство Тонере се е вкопчило в мен, сякаш съм овца, която отказвате да пуснете извън кошарата.
Очите му бяха кръвясали и миришеше на бира. Много мъже пиеха, разбира се, както и доста жени. Ако човек не бе сигурен, че водата ставаше за пиене, бирата бе чудесен заместител за утоляване на жаждата. Ала в случая с Нико… В случая с Нико това изобщо не беше добър знак. Бирата не му се отразяваше особено добре. А щом започнеше веднъж, не знаеше кога да спре. Така бе и с виното и ракията.
Не казах нищо. Той винаги изглеждаше така, сякаш… Не знам как точно да го определя. Така, сякаш нещо го болеше и се опитваше да го скрие. Ала същевременно… Преди първата ни среща ми бяха казали, че е убил трима души — един възрастен мъж, една жена и едно дете. Само майка ми вярваше в невинността му. Въпреки това обаче не ме бе страх от него. Или поне не много. Ала сега… Той се бе променил. А новият Нико… От него направо ме побиваха тръпки.
— Дай ми флейтата — рече той.
— И защо да го правя?
— Промъкнала си се на борда на чужд кораб без разрешение — отвърна ми той. — Ти си нежелан пътник, Дина, и първото нещо, което човек прави с такива хора, е да ги обезоръжи.
— Та това е само една флейта!
— Дина… И двамата много добре знаем, че тази флейта е и могъщо оръжие. Във всеки случай в ръцете на този, който знае как да я използва. А ти явно знаеш.
Едва успях да накарам пръстите си да пуснат флейтата. Сякаш ръцете ми я обичаха повече от мен и не искаха да я предадат.
— Изправи се.
Погледнах го колебливо.
— Какво ще правиш?
— Каквото се прави с нежелани пътници.
— И какво е то?
— Трябва да ги заключиш на сигурно място и да се погрижиш да не създават проблеми. Насам, медамина.
Той ме хвана за ръката, не много силно, това би било нетипично за него. Ала едно бе ясно — не искаше да рискува да успея да се измъкна от хватката му. А флейтата — отнасяше се с нея, сякаш наистина бе оръжие, с което можеха да те прободат или порежат. Внимателно и с уважение. А и не ми остави никакъв шанс да успея да се приближа до нея.
Гарвана сбърчи вежди и ме огледа недоволно.
— Каква е тая мърла, която си хванал?
— Дина Тонере — отвърна Нико рязко. — Сестрата на Давин.
— Да, виждам. Какво, по дяволите, прави тя тук? Тя не беше ли на плажа на Залива на трола заедно с останалите?
Видях, че Нико се поколеба.
— Явно не — отвърна той после, без да спомене нито дума за баща ми и дара на змията.
Гарвана ме гледаше втренчено. Очите му бяха мрачни като въглени.
— Как се качи на борда? — попита ме той.
Де да можех да го накарам да се замисли за нещо друго. Де да можеше да извърне поглед за миг… Ала флейтата бе у Нико, а той продължаваше да ме държи за ръката.
Стоях и мълчах, защото не можех да измисля никакво обяснение, което да не прозвучи като лъжа, магия или и двете едновременно.
— Е? Дай да чуем.
— Аз… Аз просто се качих по въжената стълба.
— Въжената стълба? Тя не е ли… — той погледна набързо към перилата на кораба. И я видя, въжената стълба, по която те самите се бяха качили на борда, все още си висеше там.