![Гладът на лъвчетата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/1/3/gladt-na-lvchetata-bg-download.jpg)
Гладът на лъвчетата [bg]
- Автор: Труайя Анри
- Серия: Ейглетиерови #2
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Христо Г. Данов
- Переводчик: Никола Шивачев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Гладът на лъвчетата [bg]». Краткое содержание книги:
В дъното на салона изведнъж се издигнаха колоните на Партенона, а на преден план се появи синята рокля с бели точици на госпожа Дюхурион.
— Сензационно! — изписука Моника Шолуз. — Мраморът, бледорозовият цвят на мрамора! Няма нищо по-красиво от природата!
После се появи господин Шолуз с къси гащета и платнена шапка пред храма на Нептун в Пестум. И Карола се възхити. Струваше й се, че гласът й звънти като под стъклен похлупак. Това споразумение между брата и сестрата, това весело съучастничество. Жан-Марк сигурно е съобщил на Франсоаза, че е скъсал. Съвсем горд с успеха си. Неговият пръв успех като мъж. А тя, малката уличница, как ли тържествува под своята лицемерна маска!
— А това не е ли удивително? Спомняте ли си Карола?
— Това… Това е Олимп.
— О, не, това е Делфи, моля ви!
— Във всеки случай, Пол, вие сте необикновен артист! Тия кадри, това чувство на мярка!
В същия този момент Жан-Марк и сестра му може би говореха за нея. За да я унижат очевидно. В това отношение можеше да се има вяра във Франсоаза. Карола стискаше ръцете си една в друга при колана на полата си. Неочаквано на екрана под камината се появи в голям кадър едно женско лице, загоряло, засмяно, с ясно очертани бръчки от слънцето. „Господи? Та това не съм аз? Да, аз съм! Какъв ужас!“
— Аха! Ето я нашата очарователна Карола! — съобщи Колет Дюхурион.
Игла, забодена право в сърцето. Карола изтръпна. Тя никога не се бе виждала в този фалшив младежки вид. И по кожата на лицето нито капка пот. Тридесет и три години! „Най-хубавата възраст на жената“ — тръбяха глупавите модни списания. Навярно мнението на Жан-Марк не беше такова. Тя никога не ще му прости, че я беше оскърбил, унизил точно в момента, когато за пръв път се съмняваше в своята власт.
— Умолявам ви да унищожите тази снимка — каза тя.
— А, не! В никакъв случай! — извика Пол Дюхурион. — Тя е най-хубавата в моята колекция! Вие тук сте така жива, така очарователна.
Шолузови преувеличаваха. Тя наведе глава. Всички лъжеха. Истина бе само измъкването на Жан-Марк. „Какво ли прави в този момент? С коя ли танцува? Към коя ли се притиска?“
— Карола, спомняте ли си?… Фиакърът в Атина… Закуската в Пирея… Стария моряк, който… Къпането ни в…
Тя почувствува, че очите я сърбят. Внимание за грима! Едно дълбоко вдишване, за да облекчи гърдите си. Така, сега е по-добре. Наистина снимката е много увеличена. Но младите имат точно такива очи, които се разширяват, очи, които пронизват, които съдят, които убиват. Прожекцията продължи повече от час. Истинско пресищане от тия колони, пейки на амфитеатри, барелефи, осакатени статуи. Когато светлината блесна, Карола вече едва издържаше. Обаче все още трябваше да говори, да се усмихва, да поднася последните разхладителни напитки, които тласкаха към удължаване на гостуването.
Най-после шумното раздвижване при тръгването.
Прибрала се в стаята си заедно с Филип, Карола се тръшна в един фотьойл и постави отпадналата си ръка върху челото:
— Наистина Колет е станала непоносима. Колкото повече застарява, толкова по-голяма бъбрица става. Само нея слушахме!
— Във всеки случай приемът ти беше блестящ!
— Ти никак не си придирчив! Ами Жан-Марк и Франсоаза, които напуснаха компанията ни още със ставането от масата!
— Ти ми каза, че така сте се уговорили!
— Трябваше да спася положението пред гостите ни!
— Къде отидоха?
— Казаха, че уж у Дидие Копелен.
— Защо уж?
— Защото нямам доверие във Франсоаза! Тя е такава комедиантка!
— Франсоаза?
Той я гледаше учуден, с разкопчана яка на ризата на малко затлъстелия си врат. Бащината му заслепеност я изненада и раздразни.
— Да, Франсоаза — каза тя. — Ах, тая…
— Какво?
— Нищо… нищо…
Тя стана и влезе в банята, за да се разсъблече. Един поглед в огледалото я успокои: изглеждаше по-млада, отколкото на снимката.
VII
— Франсоаз!
Гласът на баща и я настигна в момента, когато влизаше в коридора. Тя се извърна назад и влезе в салона. Той беше сам, седеше в един фотьойл и държеше отворен вестник пред очите си.
— Ах! Ти си тук! Добър вечер — каза тя, като се спусна да го целуне.
С бавен жест той свали вестника върху коленете си. Погледът му й се стори толкова строг, че се спря учудена.
— От Института ли се връщаш? — попита той.