Рискове на играта [bg]

Автор: Лосон Майк
Серия: Джо Демарко #8
Год: 2013
Язык: болгарский
Год: Обсидиан
ISBN: 978-954-769-339-5
Переводчик: Надежда Иванова Розова
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Рискове на играта [bg]». Краткое содержание книги:

Aвторът на „Вътрешният кръг“, „Вторият периметър“, „Двойни игри“ и „Вътрешно разследване“. Джо Демарко, дипломиран юрист и син на известен мафиот, от години работи за конгресмена Джон Махоуни. Длъжността му е неясна, но целта му е съвсем конкретна — да решава проблемите на шефа. С всякакви средства. Но винаги успешно. Последната му задача обаче се оказва неочаквано трудна. И твърде лична. Една от дъщерите на високопоставения политик е обвинена от властите в злоупотреба с вътрешна информация и незаконна борсова търговия за милиони долари. Откъде е взела парите за това? И защо го е направила? Демарко трябва да изчисти името й и да държи медиите далеч от Махоуни. За съжаление се оказва, че всичко е истина — Моли се е пристрастила към хазарта и е загубила много пари. Собственикът на казиното е готов да опрости дълга й срещу едно бързо разрешение за строителство на нов търговски център. И сто милиона от федералния бюджет. Но Махоуни не се поддава на изнудване. Джо Демарко, човекът, който решава всякакви проблеми, отново е на ход.

Перейти на страницу:

— Знам от сигурен източник — поде Демарко, вероятно злепоставяйки Ранди Сойър, — че през последните двайсет години някой от „Рестън Тек“ е участвал в големи сделки с вътрешна информация и че властите така и не са заловили извършителите. И понеже знам от източника си, че вие вероятно сте разследвали всички служители на „Рестън“, се питах дали Дъглас Кембъл е бил обект на интерес.

— Кой ви каза за тези случаи? — попита Кайзър.

— Сигурно не бива да ви разкривам — отговори Демарко, — но беше човек от прокуратурата.

Демарко беше много по-умел лъжец от Кайзър. Всъщност, ако лъжата някога станеше олимпийски спорт, Демарко имаше големи шансове да бъде включен в отбора на Америка. Разбира се, Махоуни щеше да бъде златният медалист, но все пак…

— И ако не ми кажете каквото ме интересува — каза той, — адвокатите на Моли ще зададат същия въпрос с дълга официална призовка. Знаете колко досадно може да бъде това.

Адвокатите имаха навика да подават призовка с искане за достъп до цяла библиотека, макар че всъщност им трябваше една-единствена книга.

Кей Кайзър застина за миг неподвижно, със стиснати зъби, а едно мускулче на челюстта й трепна. Личеше си, че мрази компромисите и не обича да бъде заплашвана.

— Ами тогава ми донесете призовка — каза тя. — Не възнамерявам да помагам на адвокатите на Моли Махоуни в подготовката за делото.

— Добре — каза Демарко, — но вие вече потвърдихте основната информация, която получих от източника си, а именно че в „Рестън“ отдавна се случва нещо съмнително. Много преди Моли дори да започне работа там. Освен това мисля, че вече сте разследвали Кембъл.

Очите на Кайзър проблеснаха толкова горещо, че можеха да разтопят дори метал.

— Повдига ми се от хора като вас — заяви тя. — Моли Махоуни е привилегирована лигла, която е извършила престъпление. Само че баща й е голяма клечка и може да си позволи да й осигури силна защита, а адвокатите й ще прибегнат до всякакви измамни фокуси. Ще твърдят, че някой е откраднал самоличността на малката Моли и е открил банкови сметки на нейно име, че всъщност някой друг в „Рестън“ е лошият. Може и да спечелят, господин Демарко, но проклета да бъда, ако им помогна. Ще направя всичко по силите си да тикна Моли Махоуни във федерален затвор.

Демарко се стъписа от силата на гнева й — тя се държеше така, все едно Моли е ограбила баба й.

— Боже, Кей, не можете ли да допуснете, че има дори нищожен шанс наистина да са я натопили?

— Не! Не са я натопили. Направила го е!

— С какъв мотив? Защо й е да върши подобно нещо?

Кайзър се изсмя.

— Трябва да опознаете клиентката си по-добре, господин Демарко.

Какво означаваше това, по дяволите?

* * *

Демарко се върна в кабинета си в сутерена на Капитолия. Не в сутерена, ами направо в мазето, освен това кабинетът му беше по-малък дори от дрешник. Намираше се в дъното на коридора на персонала по почистването и поддръжката, а срещу него беше помещението с дизеловите генератори за спешни случаи. Е, да, нямаше лъскав офис. Обаче си имаше длъжност. Олющената златиста боя на матовото стъкло на вратата го определяше като „Временен консултант по връзките с обществеността“.

Наименованието беше измишльотина на Махоуни — пълна глупост.

Демарко работеше за Махоуни отдавна, но това изобщо не ставаше ясно от организационната схема на институцията. Махоуни предпочиташе този подход отчасти заради семейната история на Демарко и отчасти поради факта че понякога възлагаше на Демарко задачи, които не желаеше да бъдат проследени до кабинета му. Следователно, ако някога пипнеха Демарко да върши нещо нередно от името на шефа си, Махоуни можеше — и щеше — да отрече всякаква връзка с дейността му.

Демарко имаше малък хладилник в кабинета си, колкото да побере шест бири. Извади отвътре кутийка кока-кола — още беше твърде рано за бира, — отвори я, отпи внимателно, за да не допусне течността да докосне темпераментния му зъб, и включи компютъра си. Искаше информация за Дъглас Кембъл.

Ако Нийл беше на разположение, Демарко щеше да му се обади и Нийл щеше да му поиска — тоест да поиска от държавната хазна — шеметно голяма сума, за да обърне с хастара навън и с главата надолу целия финансов и личен живот на Кембъл. За Нийл дори най-сигурната компютърна система беше нелепа шега, така че след броени часове щеше да е прегледал банковите сметки на Кембъл, данъчните му декларации и извлеченията от кредитните му карти, щеше да знае всяка направена от Кембъл инвестиция и дали тя му е донесла печалба.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?