Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Котка и мишка [bg]
Котка и мишка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Котка и мишка [bg]

Электронная книга - «Котка и мишка [bg]». Краткое содержание книги:

Алекс Крос се завръща.А с него и злият му гений-жестокият сериен убиец Гари Сонежи.Излязъл от затвора,Сонежи е решен да стане топновина в телевизионните емисии.Когато поредният му неочакван ход е да се самозапали,всички предполагат,че кошмарът е свършил.Но една вечер д-р Крос и семейството му са пребити от неизвестен мъж,а делото носи почерка на Сонежи.Очевидно зловещата игра на котка и мишка продължава,този път с новучастник-тайнствения г-н Смит.
1 ... 24 25 26 27 28 29 30 31 32 ... 122
Перейти на страницу:

Сонежи никога нямаше да забрави онзи пасаж от статията на Тайм, посветена на стрелбата в Тексаския университет. Знаеше го дума по дума: Както повечето масови убийци, така и Чарлс Уитман е бил момче за пример, от онези хора, които майките в квартала непрекъснато тикат в очите на непослушните си деца. Като момче е помагал в местната католическа църква, разнасял е вестници.

Вятър и мъгла.

Страшен майстор в притворството, а? Никой не е знаел какво си е мислел Чарли и какъв коз ще извади накрая.

Заел е внимателно позиция на кулата точно под цифрата VI на часовника и в 11:48 сутринта открил огън. До себе си, на широката метър и осемдесет наблюдателна площадка, опасваща кулата, той сложил мачете, тежък армейски нож, 6-милиметрова карабина „Ремингтън“, 35 милиметров „Ремингтън“, пистолет „Лугер“ и 357 револвер „Смит и Уесън“.

Местната полиция изстреляла около хиляда патрона по него и унищожила почти целия циферблат на часовника, но им отнело почти час и половина да сложат край на стрелбата и на Чарли Уитман. Цял свят се смая от дързостта му, уникалния му възглед за живота и гледната му точка. Целият проклет свят си взе бележка.

Някой блъскаше по вратата на хотелската му стая! Звукът го свали на земята. Внезапно си спомни къде се намира.

Бе в Ню Йорк, стая 419 на хотел „Плаза“, за който бе само чел като малък. Винаги си бе представял как пристига с влак в Ню Йорк и отсяда в хотел „Плаза“. Е, ето че вече бе тук.

— Кой е? — попита той, без да става от леглото, измъквайки пистолета изпод завивките и насочвайки го към шпионката на вратата.

— Камериерката — чу се женски глас със силен испански акцент. — Искате ли да ви оправя леглото?

— Не, така ми е добре — отвърна Сонежи и се усмихна.

Всъщност, сеньорита, готвя се да направя така, че Нюйоркското полицейско управление да заприлича на стадо полуумни некадърници, каквито са наистина. Стига с това оправяне на леглото, гледай си там шоколадовите дражета и не ме закачай.

Всъщност…

— Хей! Я ми донеси малко от ония шоколадови дражета. Много ми харесват. Яде ми се нещо сладко.

Гари Сонежи се облегна на таблата на леглото и продължи да се усмихва, а в това време камериерката отключи вратата и влезе. Той си помисли дали да не я оправи, да я изчука, но му мина през ума, че идеята не е добра. Искаше му се да прекара една нощ в хотел „Плаза“. Бе чакал това от години. Струваше си риска.

Но това, което най-много му харесваше, това, което правеше работата толкова съвършена, бе, че никой нямаше представа как щеше да свърши всичко.

Никой не би могъл да предскаже края на тая история.

Нито Алекс Крос, нито който и да било друг.

29.

Заклех се, че този път няма да се оставя Сонежи да ме обсеби. Нямаше да му позволя да завладее мислите и душата ми.

Успях да се върна навреме от Ню Йорк за късна вечеря с Нана и децата. Деймън, Джани и аз подредихме долу и започнахме да слагаме масата. За музикален фон си пуснахме тихите мелодии на Кийт Джарет. Всичко бе прекрасно. Така трябваше да бъде и тази мирна картинка ми действаше като специално отправено към мен послание.

— Тате, ти направо ме смая — каза Джани, докато сновяхме напред-назад и слагахме „онези“ прибори, чинии и чаши, събрани през целия ни съвместен живот с Мария. — Ти си ходил чак до Ню Йорк. И не само това, ами и се върна навреме за вечеря. Много добре, тате!

Тя сияеше, кискаше се и от време на време ме потупваше по ръката. Тази вечер бях добър баща. Джани бе доволна. Бе възприела играта ми изцяло. Поклоних се изискано.

— Благодаря ти, скъпа дъще. А сега да те питам. Какво разстояние според теб съм изминал?

— В километри или в мили? — обади се от другата страна на масата Деймън, който тъкмо слагаше салфетки, сгъвайки ги като в ресторантите. Понякога това момче много обичаше да привлича вниманието върху себе си.

— В каквото искате — отвърнах аз.

— Около двеста четиридесет и осем мили в едната посока — каза Джани. — К’во ши кайш?

Направих супер изумена физиономия и обърнах широко отворените си очи нагоре. Понякога и мен ме бива да привличам вниманието върху себе си.

1 ... 24 25 26 27 28 29 30 31 32 ... 122
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)