Изтребление [bg]

Наближихме лъскавата конична конструкция и Кроу подсвирна с възхищение.

— Това е твое дело, нали, Ригс? Изобретателността ти не спира да ме изумява. На бас, че си взел страха на разните му там политици.

— Нещо такова.

— Онова нещо защо продължава да се върти? — попита той и посочи оръдието, което следеше нещо. Нямах представа какво следи.

— Може би улавя сигналите на далечен самолет — казах аз.

— Или си е харесало ято щъркели? — подметна Кроу.

— Може. И ако дори нацвъкат базата, ще ги изпържи на мига.

Кроу кимна и плъзна с възхищение ръка по гладкия метал.

— Не се и съмнявам. Харесват ми нещата, които си произвел за мен, Кайл. Напомнят ми за „Бодлоперка“. Липсва ми, миличката. На теб липсва ли ти „Аламо“?

— Откровено казано, така и не ми остана време да страдам за него — казах и почуках по металната стена в джазовия ритъм, който ѝ бях задал вместо код. В метала се отвори врата.

Кроу позна ритъма и се разсмя.

— Система за сигурност от най-висок порядък, а, друже?

Удостоих го със студена усмивка и влязох в хангара. Той влезе след мен.

Веднага щом прекрачих прага и вратата се запечата зад нас, разбрах, че нещо не е наред. Понечих да се обърна, да вдигна ръце.

Зърнах Кроу зад себе си. Стискаше нещо в двата си юмрука… може би камъни? Очите му бяха изпъкнали от нечовешко усилие, гледаха налудничаво. Разсеяно си помислих, че сигурно е изглеждал по същия начин, докато е убивал хора на борда на „Бодлоперка“.

Откровено казано, не се притесних особено. Той беше по-стар от мен и в по-лоша форма. И което бе много по-важно, така и не се бе подложил на инжекциите. За какво да се тревожа? Освен да не нараня неволно откачения дъртак?

Юмруците му се стовариха върху слепоочието ми и аз отново се потресох. Не само заради силата на удара, а и заради скоростта, с която беше дошъл. Как би могъл Кроу да?…

В мозъка ми разцъфна лилава експлозия и ме събори на пода. Претърколих се по-далече от Кроу с намерението да скоча на крака.

Само че той ме нападна отново. Сега вече видях какво стиска в ръце. Големи стоманени топки. Като от лагери? Намерил ги беше отнякъде и ги беше държал в джобовете си. И сега ми разказваше играта с тях. Кожата на кокалчетата му се разцепи. Сцепи се чак до костта. И аз зърнах в раните метал. И разбрах.

Спаси ме обучението. Повален бях по гръб, но успях да вдигна колене към гърдите си и да го изритам. Той отхвърча като играчка, метната от дете. Удари се в отсрещната стена, отскочи от нея и отново тръгна към мен.

Само че аз междувременно се бях изправил. Знаех, че лицето ми е размазано. Успял бе да ми нанесе пет-шест удара в главата. Виеше ми се свят, но успях да запазя този факт за себе си.