Опиянена от теб
- Автор: Дэй Сильвия
- Серия: КРОСФАЙЪР #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-099-3
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Опиянена от теб». Краткое содержание книги:
„Изумително и прекрасно е, че историята на Гидиън и Ева докосна толкова много читатели по целия свят. Пътуването беше невероятно и за мен е изключително вълнуващо да споделя „Опиянена от теб“ с милионите фенове на „Кросфайър“, които очакват излизането на книгата със същото нетърпение като мен.“ - казва Силвия Дей.
— Прекалено много вино ли изпи, ангелче? — подразни ме Гидиън и ме придърпа към себе си.
Но вниманието ми бе съсредоточено върху музиката. Върху болката в гласа на певицата. Разказваше за мъчителната си любов и я оприличаваше на връзка с призрак. Усетих болка в сърцето си, думите й ми напомниха за дните, когато мислех, че съм загубила Гидиън завинаги. Вдигнах глава към него. Наблюдаваше ме с потъмнели блестящи очи.
— Изглеждаше толкова щастлива, когато танцуваше с баща си — каза той.
Знам, че искаше да си създадем подобни красиви спомени.
— И сега съм щастлива — опитах се да го убедя, въпреки че очите ми се изпълниха със сълзи, когато долових копнежа му по мен — опиянение, което познавах отлично.
Ако душите можеха да се сливат с мечтите, нашите щяха да са вплетени една в друга завинаги.
Той сложи ръка на тила ми и се наведе към мен. Ритъмът му се наруши, когато устните ни се докоснаха. Спря, притисна ме силно и ме повдигна от пода.
За разлика от съкрушената певица, аз не бях влюбена в призрак. Обичах истински мъж от плът и кръв, който допускаше грешки, но и се учеше от тях, мъж, който се опитваше да стане по-добър заради мен; който — също като мен — отчаяно искаше между нас да се получи.
— Никога не съм била така щастлива, както когато съм с теб — казах му аз.
— О, Ева! — Наведе се над мен и ме целуна.
— Хлапето е — заявих аз убедено.
Гидиън разсеяно рисуваше с върха на пръстите си кръгчета около пъпа ми.
— Това е извратено.
Бяхме се излегнали на дивана и гледахме любимия ми полицейски сериал. Лежеше зад мен, подпрял брадичка на рамото ми и преплел крака в моите.
— Винаги се оказва, че е този, когото най-малко подозираш — опитах се да му обясня.
— Според мен е бабата.
— О, господи! — извърнах глава, за да го погледна. — И според теб това не е извратено?
Той се ухили и ме целуна по бузата.
— Искаш ли да се хванем на бас?
— Никога не се хващам на бас.
— Хайде де! — Разтвори ръка върху корема ми и ме прикова към дивана, докато се изправяше, за да се подпре на лакът и да ме погледне в очите.
— Не.
Усетих го, притиснат до извивката на бедрото ми — тежък и дълъг. Не беше възбуден, но това не му попречи да привлече вниманието ми. Стана ми любопитно, протегнах ръка и обхванах члена му в шепа. В същия момент той се възбуди. Тъмните му вежди се вдигнаха учудено нагоре.
— Пускаш ли ми се, ангелче?
Стиснах го нежно в ръката си.
— Просто съм възбудена и разтревожена, питам се защо новият ми съсед още не се е опитал да ме сваля.
— Може би защото не иска да прибърза и да те уплаши. — Очите на Гидиън проблясваха на светлината от телевизора.
— Така ли?
Той потърка носа си в слепоочието ми.
— Ако има поне малко акъл в главата си, ще направи всичко, за да те задържи.
Ооо…
— В такъв случай вероятно ще трябва аз да направя първата крачка — прошепнах и обвих пръсти около китката му. — Но не искам да помисли, че съм прекалено лесна.
— Няма, ще е твърде зает да мисли какъв щастливец е.
— Ами, тогава… — започнах аз и се обърнах с лице към него. — Здрасти, съседе!
Той прокара върха на пръста си по веждата ми.
— Здрасти! Гледката тук наистина ми харесва.
— А и сме гостоприемни.
— О, да! И пълни с хавлиени кърпи.
Бутнах го леко по рамото.
— Е, искаш ли да се помляскаме?
— Да се помляскаме? — Той отметна глава и се разсмя, гърдите му, долепени до мен, се разтресоха. Звукът беше дълбок и гърлен и ме накара да настръхна от удоволствие. Гидиън се смееше толкова рядко.
Плъзнах ръце под пуловера и погалих топлата му кожа.
— Това „да“ ли е или „не“?
— Готов съм да „мляскам“ всяка част от тялото ти, която мога да докопам, ангелче.
— Започни оттук — наредих аз и му предложих устата си.
Той ме целуна, нежно прилепвайки устни до моите.
Гушнах се в него и простенах от удоволствие, когато се премести и се надвеси над мен. Ръцете ми се плъзгаха нагоре-надолу по гърба му, вдигнах крак и го прехвърлих през бедрото му. Стиснах нежно долната му устна със зъби и започнах да я галя с върха на езика си. Стонът му беше толкова чувствен, че ме накара да се овлажня.