Извънземна връзка
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Извънземна връзка». Краткое содержание книги:
— Нали точно за това ти говоря — бързо казах аз. — Ще се обадя да ги донесат направо тук.
— Така е по-добре.
Влязох в моята спалня. Имах около сто и тридесет хиляди под дюшека, но вече измислих добър план. Звъннах на нашия нюйоркски офис.
— Искам Рат — наредих.
Дадоха слушалката на Търб.
— Съжалявам, но Рат излезе да потърси за нас някаква бърлога. Сам съм.
— Тогава идвай сам! — отсякох. — Искам те тук на минутата. И то при вратата на спалнята ми, никъде другаде!
Тряснах слушалката.
Върнах се в хола. Силва си седеше най-спокойно.
— А бе, няма да ми повярваш, но скоро ще се оттегля, да го „бибип“ — съобщи ми той.
— Добре — отвърнах. — Нямам повече задачи за тебе.
— О, и да имаше, не ще поема работата. Сега съм направо художник. Нали разбираш, помагат ми тия „бибипски“ тайнствени сили. А има и едно пиленце, дето никой не ще да се захване с него. Все предлагат и предлагат, ама няма кандидати. Един милион „бибипнати“ зелени парици. А няма кандидати. Е, какво мислиш?
— Чудесно — казах му. — Трябва да е доста опасен.
— А, опасен е и още как! — Той щракна с пръсти. — Но аз съм си художник. Ще се заема. Разправят, че очистил тринайсет професионалисти. Само че за него тринайсет ще да е нещастното число. Той ще бъде четиринайсетият! Цял скапан милион.
Поседя щастливо замислен. После махна с ръка и изтърси:
— Ще си карам царски по разни засукани местенца като ей това и ще си намеря готина мадама като твоята, направо кеф! А бе, като се разприказвахме за живота, къде се затри твоето куриерче с мангизите?
Той чакаше, а аз се обливах в пот. Страшно се блазнех от идеята да го направя на решето с моя „Колт Булдог“, обаче от такива куршуми пръска много кръв, щях да съсипя дивана. А и той можеше да ме изпревари.
Най-после някой почука на вратата на спалнята. Затворих вратата към хола. Търб стоеше в коридора, посинял от студ.
— Чуй ме добре — зашепнах напрегнато. — Тук има един мъж — Силва, ще си тръгне след няколко минути. Ще носи сто хиляди долара. Проследи го, убий го и върни парите. И ми ги донеси направо тук, без да липсва и един цент дори.
— Дойдох без оръжие. Загубихме си пистолетите. Не може ли да почакам Рат? Нали заедно работим…
— Ти си без оръжие!
О, как се вбесих само! Но стоте хиляди са си сто хиляди. Бутнах в ръцете му „Булдога“. Помислих малко. Измъкнах моя специален нож от калъфа зад врата си и му го дадох. Пак помислих, върнах се в стаята и взех две волтариански тежки ударни гранати — най-обикновени, избухват петнадесет секунди след хвърлянето и не оставят уличаващи парчета.
— И да не чувам никакви оправдания! — казах. — Наблюдавай вратата от дъното на коридора и когато той излезе, тръгни след него, после го пръсни на някое безопасно място. Светна ли ти в тиквата?
Каза, че му е светнало.
Влязох в спалнята и изрових стоте хиляди изпод дюшека. Доста ме болеше да се разделям с тях, ако ще и замалко.
Отидох в хола.
— Куриерът трябваше да ги преброи — извиних се. — Ето ги.
Той взе парите, преброи ги и ги натъпка по джобовете си. Тлъсти пачки. Когато излизаше, изпратих го с думите:
— Късмет с оттеглянето от бизнеса.
Усмихна ми се зло и си отиде.
Шеста глава
На зазоряване някой лудо задумка по вратата на спалнята.
Аха, Търб с моите парички!
Завлякох се замаяно до вратата и я отворих.
Не беше Търб. Беше Рат!
Стоеше пред мен, трепереше и се тресеше, покрит с падащия отвън сняг, посинял от студ… и от още нещо.
Влезе, затвори вратата и се облегна на нея. После каза:
— Той е мъртъв.
— Добре, това е чудесна новина. Сега ми дай парите.
Гледаше ме, без да разбира. Стори ми се съсипан, като че краката му се гънеха и сякаш всеки миг щеше да се свлече.
— Стига си ме бавил — казах. — Много добре знаеш, че изпратих Търб да проследи Силва и да ми върне парите.
Той наистина се свлече на пода, седна с гръб до вратата и наведе глава. Бих могъл да се закълна, че плачеше.
— Хайде, хайде — подканих го. — Никакво протакане. Твърде рано е, за да ми въртиш разни номера. Просто ми дай парите и да не си посмял да оставиш нещо за себе си!
— Той е мъртъв — прошепна Рат. — Изтезаван до смърт.
— Добре де. Значи Търб малко се е позабавлявал. Но това не означава, че вие двамата, „бибипци“ такива, можете да задържите парите.
Той успя да изрече насред риданията:
— Ама точно Търб е мъртъв!
Тъкмо си отварях устата. Но стиснах устни. ГУНСАЛМО СИЛВА ОЩЕ БЕШЕ ЖИВ!
Бързо заключих вратата и сложих веригата. И припряно извадих друг пистолет от чекмеджето на бюрото си — „Смит & Уесън 44 Магнум“. Уверих се, че холът е празен и заключен. Промъкнах се на терасата. Никакъв Силва. Засега.